Определение № 222 от 20.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5046/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 2064/23.02.2016 г. от З. К. А., Б. К. Б. и К. Б. Б., чрез пълномощника им адв.С. И., за допълване в частта за разноските на определение № 122/01.02.2016 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК. Ответницата по молбата К. И. П. не взема становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. приема, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения: С определение № 122/01.02.2016 г. постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение по гр.д.№4888/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, по касационна жалба, подадена от К. И. П.. По делото е постъпил отговор от молителите, чрез упълномощения от тях адвокат, а така също и молба вх.№11838/02.10.2015 г.,с която е направено искане за присъждане на разноските по делото. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 200 лв. С определението по допускане на касационното обжалване не са присъдени разноски. Налице е основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на този съдебен акт в частта за разноските. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молбата се явява основателна и касаторката следва да заплати на ответниците по касационната жалба разноски за производството по чл.288 ГПК съобразно представеното писмено доказателство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.