Определение № 13263 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бейската къща“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], срещу определение №3303 от 22.10.2024 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело №588/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо рег. №53-2265-1#3 от 19.07.2024 година на кмета на община Велико Търново и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател - „Бейската къща“ ООД, рез адв. Е. Христов, счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че не е в компетентността на кмета на общината да "предостави паркоместа за абонаментно паркиране срещу заплащане". Писмото обективирало сочения отказ, а заявителят имал правен интерес да оспори по съдебен ред този индивидуален административен акт. Претендира "прикрит отказ от правосъдие", като се позовава на Хартата за основните права на Еропейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и решение на Съда по дело С-279/09. Моли ВАС да отмени обжалваното определение и да върне делото на Административен съд гр. Велико Търново за продължаване на съдебното производство. Ответникът, кметът на община Велико Търново, чрез служител с юридическа правоспособност Йонкова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна, че: На 12.03.2024 г. „Бейската къща“ ООД подава искане, вх. №53-2265-1 до кмета на община Велико Търново, за указания относно процедурата, при която дружеството може да заплати месечен абонамент за три паркоместа, които са в т. нар. „синя зона“ на община Велико Търново, находящи се на адрес [улица]. С писмо, рег. №53-2265-1#1от 29.03.2024 г. на кмета на община Велико Търново, дружеството е уведомено, че поставеният от него въпрос ще бъде разгледан и обсъден на заседание на Постоянната общинска комисия по безопасност и организация на движението на територията на община Велико Търново, за което решение дружеството ще бъде уведомено. Със заповед №РД-22-2561 от 21.12.2015 г. на кмета на община Велико Търново, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и §1а, ал. 2 и 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е определен състава на Общинската постоянна комисия по организация и безопасност на движението на територията на община Велико Търново. С определение № 11195/21.10.2024 година по адм.д. № 9734/2024 година ВАС е оставил в сила определение №1963 от 11.06.2024 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело №307/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „Бейската къща“ ООД срещу мълчалив отказ на кмета на община Велико Търново по искане, вх. №53-2265-1 от 12.03.2024 г. и производството по делото е прекратено. С писмо, рег. №53-2265-1#3 от 19.07.2024 г. на кмета на община Велико Търново, дружеството е уведомено, че поставеният въпрос е разгледан и обсъден на заседание на Комисията по организация и безопасност на движението на територията на община Велико Търново, като молбата е оставена без уважение поради факта, че съгласно чл. 9, ал. 4 и 5 от Наредбата, промяна в зоните за платено паркиране се извършват със заповед на кмета, по негова преценка. Поради големия обем на пътния трафик в посочения район и липсата на нужния брой паркоместа за поемането му, към настоящия момент комисията не смята за целесъобразно отделянето на 3 броя паркоместа от зоната за платено паркиране с цел отдаване на същите за лично ползване, имайки предвид и факта, че в близост се намира платен общински паркинг на [улица], гр. Велико Търново. Това писмо е обжалвано пред Административен съд гр. Велико Търново, като жалбоподателят твърди, че то има характеристиките на индивидуален административен акт, обективиращо отказ на кмета на общината да "предостави на дружеството паркоместа за абонаментно паркиране срещу заплащане". Въз основа на така установените факти, АС гр. Велико Търново приема от правна страна, че не е налице отказ на кмета на община Велико Търново да се произнесе по искането на ООД-то, тъй като по отношение на кмета на община Велико Търново няма нормативно установено задължение да се произнесе по искането. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т.4 АПК АС гр. Велико Търново прекратява съдебното производство. Определението е правилно. Съгласно чл. 9, ал.1 от Наредбата, на територията на общината се определят райони, улици или части от улична регулация за зони за платено паркиране в определени часове на денонощието. Таксуването не може да бъде за по-малко от 30 минути, като ал. 2 предвижда, зоните за платено паркиране и таксите за паркиране да се определят с решение на Великотърновски общински съвет по предложение на кмета на Общината. В съответствие с чл. 9, ал. 4 от Наредбата, промени в обхвата на утвърдените зони за платено паркиране се извършват по реда на настоящия член от тази наредба, а ал. 5 предвижда промяна в други параметри на зоните за платено паркиране, вън от посоченото в ал.4, да се извършват със заповед на кмета на общината. В случая дружеството е поискало именно промяна в обхвата на утвърдената зона за платено паркиране чрез предоставяне на три броя паркоместа за „абонаментно ползване“. За да бъдат предоставени исканите паркоместа за ползване на дружеството, последните трябва да бъдат извадени от зоната за платено паркиране, което безспорно представлява промяна в утвърдената зона по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Наредбата. Този въпрос е извън компетентността на кмета на общината по силата на изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от Наредбата. Ето защо за него не е налице нормативно установено задължение да се произнесе с индивидуален административен акт по искането, с което е сезиран. Правилен е изводът на АС гр. Велико Търново в насока, че при липса на задължение на органа да се произнесе по направено пред него искане, писмото, с което заявителят е уведомен за решението на Общинската постоянна комисия по организация и безопасност на движението на територията на община Велико Търново няма характеристиките на индивидуален административен акт, който да обективира отказ на кмета на община Велико Търново да "предостави на дружеството паркоместа за абонаментно паркиране срещу заплащане". По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва отказ на кмета на общината, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Тъй като липсва предмет на съдебен контрол, ирелевантен за изхода на делото е въпросът за правния интерес на дружеството. Административните процедури са нарочно разписани в нормативни актове. Сезирането на некомпетентни да ги осъществят органи не може да обоснове извод за "прикрит отказ от правосъдие". С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение