Определение № 431 от 12.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 223/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на [община] - чрез адв. В. Ц., с която са предявени искове против „Евро Интегра Консулт“ ЕООД - дружество, регистрирано в Република У., за прогласяване нищожност, евентуално - за отмяна, на решение № 1-111 от 08.07.2025 г., постановено от едноличен арбитър ad hoc К. В. по арб. д. № 1-10/2025 г., с което [община] е осъдена солидарно с „Геодож“ ЕООД да заплати на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД сума в размер на 300 500 лв., дължима за неплатени действително извършени строително - монтажни работи по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по ОП № 2 - СМР [населено място], фактура № 20/21.07.2020 г. и акт № ОП2-003/05.08.2015 г. В исковата молба се излагат твърдения, че между посочените в арбитражното решение страни няма постигнато арбитражно споразумение или съгласие в каквато и да било друга форма евентуално възникнал помежду им спор да бъде решаван от арбитраж и че не е уговарян арбитраж ad hoc, на какъвто се е позовал постановилият решението арбитър К. В.; че клаузата на чл.28, ал.3 от договора за възлагане на обществена поръчка, към която е препратил арбитърът с оглед правата на ищеца в арбитражното производство като цесионер, не притежава изискуемите от чл.7, ал.1 и ал.2 ЗА белези на арбитражно споразумение за инцидентен арбитраж и не обосновава компетентност на арбитъра. Предвид липсата на арбитражно споразумение, се иска отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Поддържат се и твърдения, че [община] не е уведомявана за започването на арбитражното производство, не е получавала искова молба и други книжа, не е уведомена за възможността да изрази становище по спора и като краен резултат е лишена от пълноценно участие и от ефективна защита в арбитражното производство - основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.4 ЗА. Навеждат се и твърдения за наличие на предпоставки за отмяна на решението на основание чл.47, ал.1, т.6 ЗА предвид уговорката в чл.28, ал.3 на договора за обществена поръчка споровете по него да бъдат отнасяни за разрешаване от АС при БТПП. С исковата молба са представени писмени доказателства, в т. ч. договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. и арбитражно решение № 1-111 от 08.07.2025 г., постановено по арб. дело № 1-10/2025 г. от арбитър ad hoc К. В.. Исковата молба изхожда от легитимирана страна и е подадена на 03.02.2026 г. - в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМА, броен от датата на връчване на арбитражното решение, отразена от арбитъра (03.11.2025 г.). В молбата е обосновано искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл.48, ал.4, изр.2 ЗА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането за спиране, съобрази следното: В разпоредбата на чл.48, ал.4, изр.2 ЗА е предвидена възможност в случаите на предявен иск по чл.47 ЗА Върховният касационен съд да спре изпълнението на оспорваното с иска арбитражно решение без представяне на обезпечение по чл.48, ал.4, изр.1 ЗА от ищеца, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. С исковата молба са представени писмени доказателства, които на настоящия етап от производството по чл.48 и сл. ЗА се преценяват като убедителни по смисъла на чл.48, ал.4, изр.2 ЗА, за да бъде спряно изпълнението на арбитражното решение, без да се изисква от ищеца да представя обезпечение по чл.48, ал.4, изр.1 ЗА. Мотивиран от горното и на основание чл.48, ал.4, изр.2 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,