Определение № 395 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Т. Стадниченко, с ЛНЧ [номер], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, е сезирала Административен съд – Бургас (АС – Бургас) с жалба срещу заповед № ЗСПД/Д-А/19162/23.10.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която по реда на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца е отказано отпускането на еднократна помощ за ученик, записан в [номер] клас. По жалбата е образувано административно дело № 2263/2023 г., по което с определение № 3098 от 04.12.2023 г. производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд - София-град (АССГ). Прието е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, изречение второ, а именно - когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София. Изведен е довод, че оспорващата е гражданин на Украйна, и с оглед статута й с предоставена временна закрила няма постоянен адрес в България, поради което по правилата за местната подсъдност производството следва да се развие пред АССГ. След получаването на делото в Административен съд – София-град е образувано административно дело № 11734/2023 г., по което с определение № 10949 от 11.12.2023 г. е прекратено производството, повдигнат е спор за подсъдност между АССГ и АС - Бургас, и делото е изпратено на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата на Т. Стадниченко срещу заповед № ЗСПД/Д-А/19162/23.10.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. АССГ се е позовал на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е и че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Няма налични данни да има постоянен адрес, а този, сочен от жалбоподателката и по регистрационната карта съвпада със седалището на подразделението на ДСП, длъжностно лице от което е постановило оспорвания отказ. Позовавайки се на принципите за бързина, ефикасност и достъпност на административното правосъдие, посочени в чл. 11 и 12 от АПК, АССГ е извел извод за необходимостта от това да се инициира бързо правосъдие, във връзка с приоритетните интереси на детето. Съгласно чл. 135, ал. 4, предл. първо от АПК споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от тричленен състав на Върховния административен съд. След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 от АПК относно определяне на местната подсъдност, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намери, че спорът по жалбата на Т. Стадниченко срещу заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас е подсъден на Административен съд – Бургас. Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Бургас. Не са събирани доказателства за наличие на постоянен адрес. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г. уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредби обаче са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящия адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,