Определение № 5110 от 08.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2024 г.

Производството е по реда на чл.257 от ГПК. Образувано е по молба за бавност вх. №26529/23.10.2024г. от адвокат Д. Р., в качеството ѝ на процесуален представител на П. Ц. П., за определяне на подходящ срок на съда за отстраняване на извършените недопустими порочни процесуални действия по в.гр.д.№744/2024г., като отмени сам опорочените процесуални действия по решение №2918/11.08.2023г. по г.д.№14082/2022г. на Районен съд – Варна в частта, в която същото е влязло в сила. Според молителя, с въззивната жалба не е било оспорено решението на първостепенния съд относно режима на личен контакт на бащата П. Ц. П. с детето М. П. П., поради което същото е влязло в сила. Твърди, че съдът е следвало по свой почин да обезпечи правилното развитие на процеса, като отстрани порочните си действия. Неизпълнението на това задължение е довело до необосновано забавяне на производството в продължение на пет месеца. В становището на съдията-докладчик по в.гр.д. № 744/2024г. на Окръжен съд – Варна, по реда на чл.255, ал.2 от ГПК, се излагат съображения, че производството пред съда е било образувано по въззивна жалба на П. П. срещу решението на първостепенния съд по гр.д.№14082/2022г. в различни негови части, между които и за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. П. на майката Л. И. Н. и неговото местоживеене. Отбелязал, че с оглед спецификата на отношенията, този въпрос е обуславящ за режима на личен контакт между детето и другия родител, поради което същият имплицитно е включен в предмета на производството. Изложил още, че неправилното определяне на предмета на въззивното производство, не може да бъде проверявано по реда на чл.255 от ГПК. Всички процесуални действия са своевременно извършени. На 05.11.2024г. по делото е постъпила молба вх.№19001 от П. Ц. П., чрез адвокат Д. Р. за определяне на подходящ срок за произнасяне по молба вх.№26528/23.10.2024г. за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение на Районен съд-Варна по гр.д.№14082/2022г. При преценка на оплакванията и данните по делото, Върховният касационен съд установи следното: Производството по в.гр.д.№744/2024г. било образувано на 15.04.2024г. по въззивна жалба от П. Ц. П. срещу решението на първостепенния Районен съд – Варна по гр.д.№14082/2022г. в частите, с които: е прието, че вина за прекратяване на съществувалия между страните брак имат и двамата съпрузи; родителските права по отношение на детето М. П. П. са предоставени на майката Л. И. Н. и е определен режим на личен контакт на детето с бащата П. Ц. П.; бащата П. Ц. П. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето М. П. П. в размер на 350лв. за периода от 24.09.2022г. до 24.10.2022г., както и от подаване на исковата молба – 25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението. Постъпила е и частна жалба от П. Ц. П. срещу постановеното по гр.д.№14082/2022г. на Районен съд – Варна определение по чл.248 от ГПК. По делото са били извършени следните процесуални действия: 1/ с определение №1833/10.05.2024г. от разпоредително заседание въззивният съд е докладвал подадените жалби, произнесъл се е по направените доказателствени искания и е насрочил производството за разглеждане в открито съдебно заседание; 2/ проведено е открито съдебно заседание на 27.06.2024г., в което са докладвани депозираните от страните молби от 30.05.2024г., 24.06.2024г., 21.06.2024г. и 02.07.2024г.; 3/ проведено е открито съдебно заседание на 30.09.2024г., в което са докладвани депозираните от страните молби от 02.07.2024г., 27.09.2024г. и 30.09.2024г. В същото производството е било насрочено за разглеждане в открито заседание на 25.11.2024г. поради невнесен депозит от въззивника за изготвяне на допуснатата съдебно-психологична експертиза. Настоящият съд намира, че молбата по чл. 255 ГПК е неоснователна. В конкретния случай, молителят не е посочил ясно в какво се изразява бездействието на въззивния съд, а и такова не се установява. Напротив, налице е произнасяне на въззивния съд в закрито заседание с определение, с което е изготвил доклад на постъпилите жалби и се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания; насрочени са били две открити съдебни заседания (на 27.06.2024г. и 30.09.2024г.), отложени поради невнасяне на определения депозит по допуснатата съдебно-психологическа експертиза от въззивника (молител в настоящото производство). В същите съдът е докладвал и се е произнесъл по депозираните от страните молби и направените искания. Предмет на проверката в производството по чл.255 от ГПК е наличието на забава на съда при разглеждане на делото, не и за предмета на производството. Молбата по чл. 255 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото производство, следва да бъдe оставена без уважение. Съдът намира, че към настоящия момент не са налице предвидените в ГПК предпоставки за разглеждане на постъпилата по делото молба вх. №19001/05.11.2024г. за определяне срок за произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист, тъй като не са изтекли сроковете за произнасяне на съда, предвид спецификата на производството по издаване на изпълнителен лист. Искането за издаване на изпълнителен лист е постъпило пред Окръжен съд – Варна на 23.10.2024г., когато делото е било изпратено за произнасяне по молбата по чл.255 от ГПК. Молбата следва да бъде изпратена на Окръжен съд – Варна за преценка наличието на правен интерес от нея. Мотивиран от горното, съдът