Определение № 9705 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК.

Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Т. Харалампев за изменение на решение № 8339/24.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8530/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение в производство по чл. 227, ал. 2 АПК, като в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. А. К. от [населено място] срещу ревизионен акт (РА) № Р – 04000720003872 –091 – 001/03.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден, респ. изменен с решение № 95/23.08.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на за установени задължения за ДДС за период от 22.05.2019 г. до 30.11.2019 г., както следва:

• по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 2 367,48 лв. и лихви в размер на 502,88 лв. и за 2019 г. в размер на 5 890,33 лв. и лихви – 652,88 лв.

• вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2 630,11 лв. и лихви – 559,15 лв. и вноски за 2019 г. в размер на 4 884 лв. и лихви – 612,11 лв.

• -вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 888,55 лв. и лихви – 188,91 лв. и за 2019 г. в размер на 1 650 лв. и лихви – 206,79 лв.

• - вноски за ЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. общо в размер на 4 796,80 лв. (1 916,80 лв. за 2018 г. и 2 880 лв. за 2019 г.) и лихви - в общ размер на 780,44 лв. (422,37 лв. за 2018 г. и 358,07 лв. за 2019 г. ).

Посочено е в молбата, че съдът е присъдил в производството по чл. 227, ал. 2 АПК юрисконсултско възнаграждение на ответника, но не е присъдил дължимият размер на разноските за държавна такса за настоящата съдебна инстанция. В молбата се сочи и размерът, който следва да се присъди от Върховния административен съд, Първо отделение за държавна такса в размер на 218,39 лв. (111,66 евро), съобразно изхода на делото за ответника.

М. А. К. от [населено място] не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 176а, ал. 2 АПК срещу молбата за разноски.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176 а, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

С посоченото по – горе решение настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение в производството по чл. 227, ал.2 АПК частично е отменен цитирания РА по жалба на М. А. К. срещу РА, посочен по - горе, а в останалата част е отхвърлена същата жалба е отхвърлена. Именно в отхвърлената част на жалбата срещу РА е претенцията на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП за изменение на решението в частта за разноските относно отхвърлената част на жалбата срещу РА, като се присъди държавната такса съобразно тази част в размер на 218,39 лв. (111,66 евро.).

Установено е по делото, че приходната администрация е заплатила държавна такса в размер на 312,17 лв. за втората касационна инстанция. С първото решение № 582/20.01.2026 г. по адм. дело № 8530/2025 г. е отменено решение № 748/05.06.2025 г. по адм. дело № 101/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Габрово, с което е бил отменен по жалба на М. А. К. РА, посочен по – горе и със същото решение в производството по чл. 227, ал. 2 АПК е допусната съдебно – счетоводна експертиза. След това на основание чл. 227, ал.2 е постановено и решението на настоящия съдебен състав № 8339/24.07.2026 г., по което е и претенцията за присъждане на разноски за държавна такса с оглед изхода на делото.

Предвид изложеното ще следва да се уважи искането за присъждане на направените разноски за държавна такса на Национална агенция за приходите в посочения в молбата по чл. 176а, ал.1 АПК размер от 111,66 евро.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение