Определение № 7433 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по искане от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 4776/29.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1936/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта му за разноските. Според искателя присъденото в тежест на Агенция „Митници“ адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените действия от процесуалния представител на ответника. Сочи, че същото се явява непропорционално в контекста на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Твърди, че не са представени доказателства за безспорно извършване на претендираните разноски. Намира, че липсват доводи и доказателства за приспадане на начисления ДДС към адвокатското възнаграждение. В тези насоки развива подробни доводи и претендира изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като бъде намалена присъдената сума за адвокатско възнаграждение до минимума, определен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1 от 2004 г.). Ответникът по искането – „Милки груп Био“ ЕАД, гр. София, не изразява становище по основателността му в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият състав на Първо отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо, но неоснователно. С горепосоченото решение ВАС частично е оставил в сила Решение № 41371/10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10010/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 32-271598/04.09.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, оставящо без уважение искането на дружеството за заплащане на законна лихва върху митото от датата на ефективното му превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението. Със същото решение ВАС е осъдил Агенция Митници да заплати на „Милки груп Био“ ЕАД, гр. София сумата от 600 евро, представляваща разноски за касационното производство. В тази връзка настоящият състав е съобразил, че при преценката за прекомерност са относими критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, както и релевирано мотивирано възражение срещу претендирания размер. В случая в касационната жалба и в допълнителното представеното писмено становище, предявени от Директора на ТД Митница Варна, е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, но не са изложени никакви конкретни аргументи в тази насока. В проведеното съдебно заседание на 22.04.2026 г. е посочено общо, че претендираните разноски са прекомерни предвид обема на осъществената процесуална защита по делото, с оглед на което настоящият състав изрично е обсъдил в мотивите на решението именно това възражение. Противно на доводите на искателя, съобразена са както фактическата, така и правната сложност на делото и осъществената защита (писмен отговор и молба за поддържане на отговора, ведно с посочено решение от актуалната практика на ВАС по съществото на спора от 2026 г.), материалния интерес, както и договорения и платен размер на адвокатското възнаграждение. Несподелими са доводите на искателя във връзка с липсата на доказателства относно приспадането на начисления ДДС към адвокатското възнаграждение. Съгласно § 2а, предл. второ от ДР на Наредба № 1 от 2004 г., за регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Константна е и практиката на ВАС в този смисъл /така и Определение № 3525/02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2024 г., Определение № 3402/20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2023 г., VIII о., Определение № 2935/17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2026 г., VIII о. и др./. Тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено от страната, заедно с дължимия ДДС, то цялата сума е част от разноските ѝ за водене на делото. Гореизложеното налага извод, че искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 176а АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение