Определение № 9847 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от ДЗЗД „Клима“, представлявано от С. Я. Н., приподписана от адв. Кр. Коев срещу определение № 683 от 09.07.2026г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е изменено решение № 536 от 11.06.2026г., в частта за разноските като обединението е осъдено да заплати на ДЗЗД „Чиста и Енергийна София“ адвокатско възнаграждение в размер на 4000 евро. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на КЗК, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно изложени твърдения се прави искане за отмяна на атакуваното определението и да се потвърди решение № 536 от 11.06.2026г., в частта относно присъдените разноски. В режим на евентуалност се иска преписката да бъде върната на КЗК за ново произнасяне по молбата за изменение при задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна – Заместник-кмета на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Ответната страна – ДЗЗД „ЧИСТА И ЕНЕРГИЙНА СОФИЯ“, чрез процесуалния си представител адв. В. Стоилкова изразява подробно становище за неоснователност на частната жалба. Прави се искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено изцяло. Ответната страна – ДЗЗД „ЗА ПО – ЧИСТ ВЪЗДУХ“, не изразява становище по частната жалба. Ответната страна – „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Ответната страна – ДЗЗД „КЛИМА СОФИЯ ТМ“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Клима“ ДЗЗД срещу Решение № D54014189/30.03.2026г. на заместник-кмета на Столична община за определяне на изпълнител за сключване на рамково споразумение за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж и гаранционна поддръжка на отоплителни устройства тип термопомпа „въздух - въздух“ открита с Решение № F712727/20.10.2025г. на възложителя. С решение № 536 от 11.06.2026г., постановено по преписка № КЗК-345/2026г. на основание чл. 215, ал.2, т. 1 от ЗОП и чл. 217, ал.1 от ЗОП, КЗК е оставила без уважение жалбата на дружеството. С втори диспозитив е възложила на ДЗЗД „Клима“ да заплати на възложителя разноски в размер на 153.39 евро, съставляващи юрисконсулско възнаграждение. С трети диспозитив е възложила на ДЗЗД „Клима“ да заплати на ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ разноски в размер на 1300 евро, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С последващи диспозитиви е оставила без уважение искането на ДЗЗД „За по – чист въздух“ и „Клима“ДЗЗД искането за възлагане на разноски. В решението си КЗК е обсъдила направеното от ДЗЗД „Клима“ възражение за прекомерност, като се е мотивирала с липсата на фактическа и правна сложност на преписката. Приела е, че претендираното от ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ възнаграждение следва да бъде намалено на 1300 лева. ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ е подало молба, с която се иска да се измени решение № 536 от 11.06.2026г., постановено по преписка №КЗК-345/2026г. на КЗК, в частта по т. 3 от диспозитива. С оспореното пред съда определение, искането на ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ е било уважено. КЗК е изменила решение № 536 от 11.06.2026г., постановено по преписка № КЗК-345/2026г. на КЗК, в частта по т. 3 от диспозитива като е възложила на ДЗЗД „Клима“ да заплати на ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ разноски в размер на 4000 евро, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат КЗК е приела, че изложените в решението мотиви не са съобразени с процесуалните действия в проведеното открито съдебно заседание на КЗК на 11.06.2026г., на което е разгледа преписка №КЗК-345/2026г. В протокол № 582 от проведеното заседание във връзка с претенцията на процесуалния представител на ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ за възлагане на разноски, представляващия ДЗЗД „Клима“ изрично е заявил, че няма възражение за разноските. КЗК е приела, че с така направеното волеизявление, направеното с жалбата възражение за прекомерност е изрично оттеглено, поради което не е било налице основание КЗК да приложи чл. 78, ал. 5 от ГПК. В допълнение КЗК е посочила за пълнота, че при произнасянето си в частта за разноските КЗК не е съобразила и текста от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, въвеждащ ограничението да се присъжда по – нисък размер за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, което в случая е 4900 евро. Обжалваното определение на КЗК е правилно. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес. Като имуществено субективно право на страна в процеса, то следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото. В настоящия случай с оспореното определение, това задължение е изпълнено. По претенцията за разноски, КЗК се е произнесла, с оглед представените доказателства, поради което същата не дължи мотиви в тази връзка, противно на твърдяното от частния жалбоподател. На следващо място безспорно е установено, че ДЗЗД „Клима“, в жалбата си е направил своевременно възражението за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, но с оглед установеното от КЗК, а и след извършена служебна справка в деловодството на съда по адм. дело №7401/2026г. по описа на ВАС е видно, че в протокол № 582 от проведено открито заседание на 11.06.2026 г. по преписка КЗК-345/2026 г. във връзка с претенцията на заинтересованата страна ДЗЗД „Чиста и енергийна София“ за присъждане на разноските, представляващия ДЗЗД „Клима“ е направил изрично волеизявление, че „няма възражение за разноските“. Възражението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция, а при закрити производства, до постановяване на съдебния акт. Следователно след като е налице изрично волеизявление от страна на представителя ДЗЗД „Клима“, че няма възражение за разноските, то правилно КЗК е приела, че е налице оттегляне на направеното първоначално възражение за прекомерност поради, което КЗК не може по своя инициатива и със собствени, неизложени в жалбата или в последствие до приключване на производството мотиви, да осъществи защита на интересите на една от страните, тъй като би нарушила принципа на равнопоставеност на участниците във воденето пред нея спорно производство. В допълнение следва да се посочи, че с оглед т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. е посочено, че с приемане на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерността на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Правилно КЗК с оглед доказателствата е приела, че постановяване на решение №536 от 11.06.2026г., постановено по преписка №КЗК-345/2026г., не е съобразила разпоредбата чл. 78, ал. 5 от ГПК, в която е въведено ограничение за присъждане на по – нисък размер на адвокатското възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В допълнение от изложеното и с цел прецизност следва да се посочи, че съгласно чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.) е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Жалбата на ДЗЗД „Клима“ пред КЗК е подадена на 08.04.2026 г., т.е. при действието на новата разпоредба, следователно е било налице задължението за мотивираност на направеното възражение за прекомерност. В случая видно от съдържанието на жалбата е направено бланкетно възражение за прекомерност на заплатените разноски – адвокатски хонорари на другите страни, предвид правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка следва да бъде отчетено, че към датата на подаване на жалбата и направеното с нея бланкетно възражение за прекомерност не е имало конкретно заявен размер на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение, към който да бъде отнесено възражението. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в конкретно заявен размер е направено на по – късен етап в производството. Следователно в случая липсват конкретните мотиви на възражението за прекомерност. Обосновката на възражението следва да бъде направена до приключване на заседанието по разглеждане на жалбата, а видно това не е сторено, поради което КЗК е следвало да позове и на това обстоятелство. По горните мотиви, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното определение на КЗК следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 217, ал. 4 вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение