Определение № 44 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3289/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Р. и Д. С. Д. против решение №314/15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 135/2020 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел, че с оглед извършените по отношение на всеки един от страните изпълнителни действия в рамките на изпълнителния процес, подробно посочени в мотивите на обжалваното решение от фактическа страна, вземането по издадения изпълнителен лист не е погасено по давност, като е съобразил и постановките на постановеното ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. От текста на касационната жалба и от изложението на касационните основания може да се изведе правния въпрос относно приложението на ТР№2/2015 ОСГТК на ВКС във времево отношение, като този въпрос е процесуалноправен. Въпросът е относим, доколкото е обосновал правните изводи на съда относно основателността на предявения иск. Пред ОСГТК на ВКС е образувано т.д.№3/2020 г. с предмет на тълкуване по правния въпрос, от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Тълкуването по този правен въпрос е от значение за изхода на спора в настоящото производство, поради което същото следва да бъде спряно, до приключването на посоченото по-горе тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, състав на ВКС