Определение № 50462 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2536/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от К. С. А., чрез пълномощника й адв.С. срещу определение №2182/11.08.2021г. по в.гр.д. № 3895/2020 г. на САС, с което е оставена без уважение молба от 18.06.2021г. на адв.С., процесуален представител на К. С. А. за изменение на решението на въззивния съд в частта на разноските с искане за увеличение на присъдените в негова полза разноски за въззивното производство и намаление на присъдените в полза на насрещната страна. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на въззивния съд по чл.248 ГПК. Твърди, че във въззивното производство е било обжалвано първоинстанционното решение в различни негови части от двете насрещни страни и то е било потвърдено от апелативния съд. По отношение обжалваната от застрахователя част за сумата от 34 000 лв. в полза на процесуалния представител на К. А. се дължи възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., чийто размер следва да се определи върху така посочения материален интерес. В случая то възлиза на 1550 лв. Неправилно е било определено възнаграждение в размер наполовината от претендираното общо за защита по двете въззивни жалби. По отношение разноските на застрахователя се оспорва изчисляването на заплатените за адвокатско възнаграждение само върху материален интерес от 20 000 лв., а не съразмерно на отхвърлената част. Според частния жалбоподател съдът е следвало и да редуцира разноските за адвокатско възнаграждение заплатени от застрахователя и поради тяхната прекомерност. Иска се отмяна на атакуваното определение на САС и постановяване на друго за изменение на въззивното решение в частта на разноските като в полза на адв.С. бъдат присъдени още 457 лв., а разноските на застрахователя бъдат намалени със сумата от 400,45 лв. В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ оспорва основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и становищата по частната жалба, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на частната жалба ВКС намира следното: Производството по в.гр.д. № 3895/2020 г. на Софийски апелативен съд е било образувано по въззивна жалба на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс груп“ срещу решение № 4667/31.07.2020г. по т.д. № 9053/2018г. на СГС в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. С. А. сумата от 34 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра С. С. А., ведно със законната лихва от 05.07.2015г. до окончателното й изплащане. Подадена е била и насрещна въззивна жалба от К. А. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът й по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя за разликата над 34 000 лв. до 54 000лв. По делото пред САС е бил представен договор за правна защита и съдействие, сключен между К. А. и адв.С. с предмет– изготвяне на отговор на въззивната жалба на застрахователя и изготвяне на насрещна въззивна жалба и защита пред въззивната инстанция. Видно от ангажирания списък за направени разноски е било направено искане за присъждане на адв.С. на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 2150лв. Застрахователното дружество е представило доказателства за договорено отделно възнаграждение за изтовяне на въззивна жалба и представителство по въззивното производство срещу решението на СГС и за изплащане на така договореното в размер на 1860лв. и за отделно заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на насрещна въззивна жалба и процесуално представителство през въззивния съд в размер на 1356лв. Пред САС е било направено възражение от К. А. за прекомерност на претендираното от застрахователя като разноски адвокатско възнаграждение. С решение № 587/02.06.2021 г. по в.гр.д. № 3895/2020 г. на Софийски апелативен съд е било потвърдено решение № 4667/31.07.2020 г. по гр. д. № 9053/2018 г. на СГС. В полза на адв.С. на осн. чл.38, ал.2 З Адв. са били присъдени 1075лв., а в полза на застрахователното дружество – 1356 лв. с ДДС. С молба от 18.06.2021г. адв. С., като пълномощник на К. А. е поискал изменение на въззивното решение в частта на разноските, като му се присъдят още 475 лв., а дължимите в полза на насрещната страна да бъдат намалени с 400,45 лв. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК, като е приел, че поради липса на разграничение в общо претендирания като размер хонорар от 2150 лв. каква част е за защита по насрещната въззивна жалба и каква по отговора на въззивната жалба на застрахователя, то следва така посочената сума да се раздели наполовина и съответно за процесуалното представителство по неуважената въззивна жалба на насрещната страна да се присъди сумата от 1075лв. По отношение претендираните от застрахователя разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като то е било отделно договорено и заплатено за защита по въззивната жалба и за защита по писмения отговор срещу насрещната въззивна жалба, САС е счел, че следва да се присъди възнаграждение за защитата срещу насрещната въззивна жалба. Размерът му от 1356лв. с включен ДДС е бил преценен като съответстващ на защита по материален интерес от 20 000лв. и в този смисъл неявяващ се прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на спора. Горната установеност налага следните правни изводи: С определение № 484/04.12.2020г. по ч.т.д. № 2231/2020г. на ВКС, II т.о. е бил разгледан случай, при който с жалбите на двете насрещни страни по делото, е въведен като предмет на въззивното производство част от материалноправния спор, разрешен с първоинстанционното решение, като с въззивното решение жалбите са приети за неоснователни и решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е потвърдено. Прието е, че въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на насрещната страна, като пропорционално на тази част се определя и размера на дължимите й разноски /съобразно съотношението на тази част към размера на материалноправния спор, предмет на въззивното производство/. Настоящият състав на ВКС споделя горното разрешение по идентичен казус. В случая адв.С. е осъществил процесуално представителство във въззивното производство по предмет на спора с материален интерес от 54 000 лв., като за 34 000 лв. не е била уважена въззивната жалба на застрахователя и в тази част на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се определи адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Върху интерес от 54 000 лв., на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното такова към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция възлиза на 2150 лв. Поради което дължимото възнаграждение следва да се изчисли в размер на 1353,70 лв. /2150 лв. х 34 000/54 000/. САС е присъдил 1075 лв. Следва частната жалба да бъде уважена за разликата над 1075 лв. до 1353,70 лв., в която част молбата по чл.248 ГПК се явява основателна. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на застрахователя правилно е било съобразено, че е уговорено и заплатено отделно такова за защита по насрещната въззивна жалба на ищцата и при неуважаването й, в рамките на доказаната сума от 1356 лв. с ДДС следва да се преценява възражението за прекомерност. Във въззивното решение САС е изложил мотиви за липса на прекомерност предвид частта от спорния предмет, за която е била отхвърлена насрещната въззивна жалба на ищцата; проведените две съдебни заседания, събирането на писмени и гласни доказателства. Ако не беше договорено отделно възнаграждение по защита срещу насрещната въззивна жалба, по правилата на чл.78, ал.3 ГПК и предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение за спор с материален интерес от 54 000 лв. по Наредба № 1/2004г., минимално дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на застрахователя е 955,55 лв. с ДДС /2150 лв. х 20 000/54000/. В случая съставът на ВКС съобразява действително извършените действия по процесуално представителство по защита срещу насрещната въззивна жалба – изготвяне и подаване на писмен отговор, участие в две съдебни заседания с разпит на свидетел на другата страна в едно от тях. Следователно спорът не е без фактическа и правна сложност и възнаграждение в размер на 1356 лв. с ДДС не се явява прекомерно. В тази част молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и частната жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение