Определение № 125 от 20.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2017 г.

Производството е по 307 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], представлявана от изпълнителните директори – В. М. С. и Д. Н. Н., действащи чрез пълномощник юриск. А. Т., за отмяна на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 30.04.2014 г., влязло в сила на 18.12.2014 г., издадено по изп.д. № 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И., с което на [фирма] са възложени подробно описани недвижими имоти, собственост на [фирма]. С определение № 433/13.12.2017г., постановено по настоящото гражданско дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане по същество. В открито съдебно заседание на 19.02.2018 г. процесуалният представител на ответника [фирма] е направил искане за спиране на производството на основание чл. 637, ал.1 ТЗ поради откриване на производство по несъстоятелност по т. д. № 186/2018 г., по описа на Софийски окръжен съд, срещу ответника [фирма]. С молба с вх. № 2271 от 02.03.2018 г., в изпълнение на дадени указания, молителят [фирма] представя писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че срещу ответника [фирма] е открито производство по несъстоятелност – решение № 19/09.02.2018 г., постановено по т. д. № 186/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, удостоверения с № № 20180301095642/01.03.2018 г., 20180301095719/01.03.2018 г. и 20180301095815/01.03.2018 г, издадени от Търговския регистър при Агенция по вписванията. Изразява становище за неоснователност на искането по подробно изложени съображения. Видно от представеното решение № 19/09.02.2018 г., постановено по т. д. № 186/2017г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], с начална дата на неплатежоспособността - 15.03.2012 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на търговеца; допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото му имущество; постановено е прекратяване на дейността на предприятието на едноличния търговец; същият е обявен в несъстоятелност и производството е спряно. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че искането за спиране на производството е неоснователно. Съгласно чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца – длъжник. Разпоредбата визира дела с предмет притезателни права (вземания) и то парични вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Приемането на вземанията в производството по несъстоятелност при условията на чл.693 ТЗ лишава исковото производство от предмет и е основание за неговото прекратяване, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ. Неприемането на вземанията или оспорването им с възражение по чл.692, ал.3 ТЗ е основание за възобновяване на спряното исково производство, което продължава с участие на синдика, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо, обвързваща съгласно чл.637, ал.4 ТЗ длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, съществуването или несъществуването на вземанията. Спряното исково производство не може да бъде продължено и да приключи с решение по чл.637, ал.4 ТЗ, ако кредиторът е пропуснал възможността да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност до изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.687, ал.1 ТЗ. С изтичане на сроковете се погасява процесуалното право за защита на вземанията, а съответно и правото на иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство. Не се спират с откриване на производство по несъстоятелност съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Производството по отмяна е извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения при наличието на някое от основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. При наличие на изрично посочените предпоставки на отмяна подлежи и влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот. Предвид същността на производството и съобразно искането на молителя за отмяна на постановлението за възлагане поради несъществуване на изпълняемото право, към чието удовлетворяване е насочено изпълнителното действие, не може да се приеме, че настоящото производство попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Същото няма за предмет съществуването на парично притезание на молителя срещу несъстоятелния длъжник, нито евентуалното уважаване на молбата би довело до възобновяване на висящността на исково производство с такъв предмет. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто отделение