Определение № 3381 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4363/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Х. З., ЕГН [ЕГН] против решение № 101 от 12.05.2023 г. по гр.д.№ 77/2023 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено Решение № 309/15.11.2022 г. по гр.д.№ 776/2021 г. на Районен съд-Козлодуй. С последното е признато за установено, че ищците К. Т. Х., И. С. З., Т. З. З., С. З. З., Г. Т. Х., В. Т. Х., О. И. И., М. И. Д., Г. Т. М., В. Т. М., Т. И. Л.В., Л. И. К., В. К. В., Г. К. Ц., С. М. К. и Т. М. К. са собственици на 6/8 ид.ч. от земеделски имот с идентификатор ***, представляващ нива от 9199 кв.м. в землището на [населено място], и 6/8 ид.ч. от земеделски имот с идентификатор ***, представляващ нива от 18011 кв.м. в землището на [населено място], обл.Враца. Уважени са исковете по чл. 108 ЗС против ответницата М. К. Т., която е осъдена да предаде владението на 6/8 ид.ч. от земеделски имот с идентификатор ***, представляващ нива от 9199 кв.м. в землището на [населено място] и против Ж. Г. Г., която е осъдена да предаде владението 6/8 ид.ч. от земеделски имот с идентификатор ***, представляващ нива от 18011 кв.м. в землището на [населено място]. На основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост № 177, том 6, дело № 650/2018г. на нотариус В. М., с който ответницата Й. Х. З. е призната за собственик на двата имота по наследство и давностно владение за 6/8 ид.части от предмета му. Касаторката Й. Х. З. навежда оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с правилата за придобивната давност, необсъждане на представените от нея доказателства за отдаване под аренда, получаване само от нея на рентата и отказ да я даде на останалите наследници и необоснованост на извода, че не е завладяла частите на другите наследници. Заявено е и твърдение за нищожност или недопустимост на решението, тъй като общият наследодател, чийто два земеделски имота са възстановени, е имал общо пет, а не двама братя и сестри, поради което правата на ищците са много по-малко от признатите им с решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.2,, пр.3 и ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС относно завладяване частите на останалите наследници от сънаследника, който е в имота и с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателствената сила на констативният нот. акт и тежестта за опровергаване изводите на нотариуса. Твърденията за нищожност и недопустимост на решението се свързват с това, че не са участвали всички наследници на общия наследодател в производството, поради което на ищците е определен по-голям дял от този, който получават по Закона за наследството и защото такива права са определени въз основа на непълно и невярно удостоверение за наследници, представено пред РС. Ответниците по касация, ответници и по иска М. К. Т. и Ж. Г. Г. вземат становище за основателност на жалбата. Ответниците по касация К. Т. Х., И. С. З., Т. З. З., С. З. З., Г. Т. Х., В. Т. Х., О. И. И., М. И. Д., Г. Т. М., В. Т. М., Т. И. Л.В., Л. И. К., В. К. В., Г. К. Ц., С. М. К. и Т. М. К. вземат становище за недопустимост на касационната жалба, защото ответниците са обикновени другари, от които М. К. Т. и Ж. Г. Г. не са обжалвали решението на РС и по отношение на тях то е влязло в сила и дори да се отмени решението по отношение на касаторката, тя се е разпоредила с двата имота в полза на необжалвалите ответници и няма правен интерес да обжалва решението. Оспорва се допускането до касационно обжалване, защото формулираните въпроси не са решени в противоречие с цитираната съдебна практика, а и не определят крайния извод по спора. Оспорват представеното с касационната жалба ново удостоверение за наследници, като доказателство, което не е представено своевременно и което не може да се приема в касационното производство. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. С т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, а от това следва, че то може да обжалва и решението дори преобретателите да не са го обжалвали в случаите на обикновено другарство. По делото е установено следното: С решение № 15001 от 08.08.2000 г. са възстановени на наследници на Е. Т. Л. двата процесни имота. Той е починал на 29.12.1989 г. Ищците се легитимират като негови наследници - Г. Т. М., В. Т. М., Т. И. Л.В., Л. И. К., В. К. В., Г. К. Ц., С. М. К. и Т. М. К. са низходящи на брат му Т. Т. Л., починал на 04.06.1987 г., а ищците К. Т. Х., И. С. З., Т. З. З., С. З. З., Г. Т. Х., В. Т. Х., О. И. И. и М. И. Д. са част от наследниците на починалата на 06.10.1988 г. сестра на общия наследодател М. Т. З.. Ответницата по иска Й. Х. З. е наследник на сестрата М. Т. З., а ответниците – на ответниците М. К. Т. и Ж. Г. Г. са наследници на сина на М. – К. Х. З.. С н.а. № № 177, т.VІ, рег.№ 8804, дело № 650/2018 г. на нотариус В.М., Й. Х. З. е призната за собственик на основание наследство и давност на двата процесни земеделски имота. Легитимирайки се като единствен собственик на имотите с този нот. акт, Й. З. е продала на ответницата М. К. Т. правото на собственост върху имот с идентификатор ***с нот. акт № 94, том VІІ, рег.№ 10213, дело № 779/2019 г. на нотариус В.М., а на ответницата Ж. Г. Г. е продала имот с идентификатор ***с нот. акт № 95, том VІІ, рег.№ 10220, дело № 780/2019 г. на нотариус В.М.. Всяка от преобретателките е сключила договор за аренда за придобитата нива на 13.02.2020 г. В хода на производството З. се позовава на придобиване на собствеността до 2018 г. в резултат на владение само от нея. Твърди, че е работила лично имотите, което не се установява. Доказва, че ги е отдала под аренда на кооперация с договори от 15.06.2010 г. От гласните доказателства се установява, че само тя е получавала рентата за имотите. Това се потвърждава и от декларация, подписана от Й. на 26.10.2016 г., че ще плати рентата на останалите наследници, но ако платят разходите за извадените документи за доброволната делба. Ищците са оспорили това, че Й. З. е придобила по давност техните идеални части от имота и изводите на нотариуса. РС е уважил исковете, като е приел, че отдаването на имота под аренда не е действие, което доказва преобръщане държането на частите на останалите съсобственици във владение за себе си. Позовал се е и на декларацията, с която тя се е съгласила да плати получената от нея рента на останалите наследници, макар и условно. Въззивната инстанция потвърдила решението, като е посочила, че отдаването на имот под аренда е управително действие, което не разкрива владение частите на останалите съсобственици. Допълнил е, че при сключването на договора за аренда, З. е действала като пълномощник на сънаследниците си Д. К. З. и Ж. Г. Г. /които не са ищци по делото/ и че с подписването на декларацията, тя е признала, че и наследниците имат права върху реституираните ниви, т.е., че не е упражнявала владение за себе си и че са предприемани действия за сключване на доброволна делба, което е неизгоден за нея факт. Затова е прието, че правоизключващото възражение на Й. З. за придобиване по давност е неоснователно, а иска по чл. 124, ал.1 ГПК против нея е уважен правилно. Като последица от това и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен и констативният нот. акт. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, а по съдържание е разбираемо. То не е и недопустимо. Съсобствениците са обикновени другари, от което следва, че съвместната процесуална легитимация както на страната на ищците, така и на страната на ответниците не е задължителна. Затова факта, че иска е предявен от част от ищците против част от ответниците, които претендират да са придобили собствеността върху целите наследствени имоти не води до недопустимост на съдебното решение. Следователно не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съсобствеността е възникнала на основание наследяване, което предполага, че всеки наследник е владелец само на своята идеална част и ако ползва целия имот, е държател на частите на другите наследници. За да завладее частите на другите наследници, следва да извърши действия, които да доказват отблъскване на тяхното владение и тези действия да доказват явно и недвусмислено завладяването. Отдаването на имоти под наем и аренда е управително действие, което не сочи на промяна на владението. Всеки съсобственик може да използва лично целия съсобствен имот, съгласно чл. 31 ЗС, като при писмено поискаване дължи обезщетение, а ако реализира добиви от веща, включително и граждански плодове, дължи на останалите съсобственици добивите съобразно правата им – чл. 30, ал.3 във вр. с чл. 93 ЗС, но те дължат разходите за управление на общата вещ. Затова посоченото действие само по себе си не сочи на промяна на намерението. Както е посочено в ТР № 1/2012г. между съсобственици се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС, но само когато един от съсобствениците докаже ново основание, на което е установил фактическа власт само за себе си. Въз основа на наследяването, респективно възстановяването на съсобствеността на всички наследници, наследникът, респективно съсобственикът е владелец на своята наследствена част и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Жалбоподателката не установява основание, на което да е завладяла за себе си частите на другите съделители. Договор за наем и договор за аренда, като управителни действия могат да се извършват и от несобственик или от съсобственик и в този случай те са непротивопоставими на действитения собственик, респективно на останалите съсобственици. В този смисъл такова действие не доказва завладяване частите на останалите съсобственици. /Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II г. о./ Констативният нотариалният акт, на който се позовава касаторката е оспорен от ищците и по делото са събрани доказателства при тяхна доказателствена тежест, че изводите на нотариуса са базирани само на сключения договор за аренда от касаторката. Поради това, че е установена неправилността на изводите на нотариуса, е опровергано и легитимиращото действие на констаивният нот. акт. Затова въззивното решение е постановено в съответствие с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. С касационната жалба е представено удостоверение за наследници на Е. Т. Л., в което са вписани общо пет негови братя и сестри и низходящи от тях. Това удостоверение за наследници се различава от приетите от РС, в което са вписани само брат и сестра и низходящи от тях. През настоящата касационна инстанция не могат да се представят и приемат нови доказателства, поради което този документ не може да се обсъжда и да се правят изводи от него в настоящото производство. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Ответниците по касация К. Т. Х., И. С. З., Т. З. З., С. З. З., Г. Т. Х., В. Т. Х., О. И. И., М. И. Д., Г. Т. М., В. Т. М., Т. И. Л.В., Л. И. К., В. К. В., Г. К. Ц., С. М. К. и Т. М. К. претендират разноски за настоящата инстанция, но не доказват такива. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение