Определение № 5486 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 176а, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба от К. В. Б. от гр.Смолян подадена чрез процесуален представител адв. Б. Симеонов срещу определение № 315 от 12 март 2026 год. постановено по адм. дело № 12/2026 год. по описа на Административния съд гр. Смолян. С него, по искане на частния жалбоподател, е допълнено протоколно определение № 210 от 16 февруари 2026 год. постановено по адм. дело № 12/2026 год., по описа на Административен съд гр.Смолян в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението за допълване в частта за разноските е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Наведени са доводи, че съдът, допълвайки протоколното определение в частта за разноските, е присъдил редуциран размер на адвокатското възнаграждение, без да са били налице основания за това, както и без да бъде отчетена приложимата правна уредба. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение в частта, в която е присъдена сумата от 102.25 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, и да присъди пълния им поискан размер – 550 евро. В срока по чл. 232 АПК от насрещната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Смолян, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Шехов, е депозиран писмен отговор на частната жалба с развити в него съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Претендират се и разноски. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Смолян е било образувано по жалба на К. В. Б. от гр.Смолян срещу заповед за прилагане на ПАМ № 26-1862-000003 от 09 януари 2026 год., издадена от началник група Н. К. към ОД на МВР – Смолян - РУ Смолян. С протоколно определение № 210 от 16 февруари 2026 год. постановено по адм. дело № 12/2026 год. административният съд е прекратил производството по делото, поради оттегляне на административния акт. В срока по чл. 176а, ал. 1 АПК от К. В. Б. е подадена молба за допълване на посоченото определение в частта за разноските. С определение № 315 от 12 март 2026 год. постановено по адм. дело № 12/2026 год. предмет на съдебен контрол по настоящото дело, административният съд е допълнил определение № 210 от 16 февруари 2026 год. присъждайки на жалбоподателя разноски в общ размер на 107.36 евро, при условие, че поисканият размер възлиза на 555.11 евро. За да постанови този резултат, съдът е уважил възражението за прекомерност, направено от ответната страна – административния орган. Изводите на съда са били обосновани с фактическата и правна сложност на спора, както и на действително извършената работа от упълномощения адвокат във връзка със завеждането на делото и липсата на процесуално представителство и ангажиране на доказателства. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 176а, ал. 3 АПК определението, постановено в това производство, се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, респективно определението. В отговора на частната жалба се съдържа твърдение, че в случая определение № 315 от 12 март 2026 год. постановено по адм. дело № 12/ 2026 год. по описа на Административен съд гр.Смолян не подлежи на обжалване. Съображенията за това са, че оспорваният съдебен акт е постановен в производство по чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което производство завършва с решение на административния съд, което е окончателно. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Спорът по делото не е приключил с постановено решение по същество. В случая делото е приключило с определение с което производството по делото е прекратено. Прекратителното определение № 210 от 16 февруари 2026 год. постановено по адм. дело № 12/2026 год. по описа на Административен съд гр.Смолян, като преграждащо по-нататъшното развитие на производство по общият принцип на чл.229, ал.1, т.1 АПК подлежи на обжалване. При това положение и процесното определение, с което се допълва определение № 210 от 16 февруари 2026 год. на основание чл.176а, ал.3 АПК, също подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, както правилно е приел и административният съдия. Настоящият състав на Върховен административен съд счита, че първоинстанционният съд неправилно е занижил размера на поисканото от страна на К. В. Б. адвокатско възнаграждение. В случая се касае за административно дело с предмет обжалване на ЗППАМ, съпроводено от обжалване на допуснато предварително изпълнение на ПАМ. Административният акт е бил оттеглен и делото е било прекратено. Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал съответните способи за защита своевременно и качествено, като видно от доказателствата по делото, действията му са били последователни и в обем, отговарящ на правната и фактическа сложност на делото. Поради гореизложеното, както и поради факта, че претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се доближава до заложения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 год., последна редакция ДВ бр. 14 от 18 февруари 2025 год. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящата инстанция счита, че на страната се полага първоначално претендирания размер на разноски по делото. Именно действията на административния орган са дали повод на страната да ангажира процесуалния си представител, като не е имало как при сключване на договора за правна защита и съдействие да бъде предвидено, че органът ще оттегли административния акт, респективно обемът на защита ще претърпи изменения. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за отмяна на процесното определение № 315 от 12 март 2026 год. постановено по адм.дело № 12/2026 год. по описа на Административен съд гр.Смолян и вместо него да се постанови друго с което да се присъдят търсените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. В останалата си част, определението предмет на съдебен контрол, като необжалвано е влязло в сила. Разноски по настоящото дело се претендират само от ответника. С оглед изхода на правния спор обаче, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 вр. чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение