Определение № 45 от 15.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 86/2013 г.

Производството по реда на чл. 351, ал. 5, във вр. ал. 4, т. 1 от НПК е образувано по частна жалба от защитника на И. Т. И. срещу разпореждане от 24.09.2012 год. на докладчика по вчнд № 369/2012 год. на Сливенския окръжен съд. Поддържа се, че не е налице основанието по чл. 351, ал. 1, ал. 4, т. 1 от НПК за връщане касационната жалба на подсъдимия като неподписана и поради това, за нередовна. Твърди се, че в указания седмодневен срок, пропускът в касационната жалба е бил отстранен и не са налице обстоятелства да се приеме, че тя не отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт с указания за последващо администриране на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на прокурора и разпоредбата на чл. 351, ал. 5 от НПК, намира следното: С определение № 207 от 28.08.2012 год. по вчнд № 369/2012 год. на Сливенския окръжен съд, по реда на чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 341, ал. 2 и сл. НПК е отменено разпореждането на съдията-докладчик от Сливенския районен съд от 21.05.2012 год., с което е прекратено производството по нохд № 662/2012 год. с подсъдим И. Т. И. и с което делото е върнато на Районна прокуратура-Стара Загора. С частна жалба от 17.09.2012 год. адресирана до Апелативен съд-Бургас/??/ чрез Окръжен съд-гр. Сливен подсъдимият е изразил несъгласие срещу определението от 28.08.2012 год. на Сливенския окръжен съд и е поискал неговата отмяна като незаконосъобразно. С разпореждане от 24.09.2012 год. съдия-докладчик от Сливенския окръжен съд, след като констатирал, че жалбата е с неправилен адресат /вместо до ВКС до АС-Бургас/ е приел, че се атакува съдебен акт, който съобразно чл. 346 от НПК не подлежи на касационно обжалване, поради което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК е върнал частната жалба от защитника на И. И. против определението по вчнд № 369/2012 год. на Сливенския окръжен съд. В разпореждането е указан 15-дневен срок за обжалването му. Последвала нова частна жалба от защитника на И. срещу връщане на предишната му като процесуално недопустима, която обаче, съдържала пороци в съдържанието си-не е била подписана от подателя и затова, докладчикът по делото с разпореждане от 13.11.2012 год. върху нея е дал седмодневен срок за отстраняването им. В този срок указанията за отстраняване на недостатъците в последната не са изпълнени и поради това, с разпореждане от 11.12.2012 год. на докладчика от Сливенския окръжен съд частната жалба на И. И., депозирана чрез защитника му адв. Н.М. от АК-Стара Загора, е върната отново като недопустима. Не може да се приеме становището на защитата, че подсъдимият в срок е отстранил пропуска в частната си жалба срещу определение № 207 по вчнд № 369/2012 год. и поради това, последващите действия на съдията- -докладчик по делото, приемайки, че не са спазени указанията в разпореждането от 13.11.2012 год. са незаконосъобразни, защото е видно, че след тази частна жалба липсват процесуални действия от страна на подсъдимия и неговия защитник за изпълнение указанията на съда. Към частната жалба на И., постъпила в регистратурата на ОС-гр. Сливен рег. № СД 05-0116 от 02.01.2013 год. до Върховния касационен съд е приложено копие от подписана частна жалба от И. по вчнд № 369/2012 год., от чието съдържание, оформяне и движение по никакъв начин не може да се изведе обстоятелството, че срокът, указан с разпореждането на докладчика от Окръжния съд, е спазен и тя е администрирана по установения законов ред. Затова, правилно и законосъобразно е разпореждането на съдията-докладчик от 11.12.2012 год. по частната жалба на И. против разпореждането от 24.09.2012 год., с което е върната като недопустима частната жалба на И. против определение № 207/28.082012 год., постановено по вчнд № 369/2012 год. на Сливенски окръжен съд. Ето защо и частната жалба на И. И., чрез адв. Н.М. срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,