Определение № 655 от 28.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 2046/2014 г.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на решение № 465 от 16.07.2014 г. по т. д. № 1319/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 349 от 06.08.2013 г. по т. д. № 490/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което е осъден молителят [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 34 207,44 лв. – дължими плащания по договор за наем между двете дружества, сключен на 01.07.2006 г., и сумата от 45 000 лв. – обезщетение за претърпени вреди поради заплатена неустойка по развален договор за наем от 31.01.2011 г. Върховният касационен съд, състав на първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното: Молбата за спиране изпълнението на въззивното решение е основателна. Срещу въззивното решение молителят е подал в срок редовна касационна жалба и е внесъл по специалната сметка на ВКС сумата 87 360,74 лв. /у-ние от 21.08.2014 г. на главен специалист - счетоводител при ВКС/, включваща присъдените с решението суми. При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу въззивното решение е подадена редовна касационна жалба, към която е приложен документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК - първо отделение