Решение № 15 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2017 г.

Решение № 15 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 4455/20.06.2017 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12709/2016 г., с което е потвърдено решението от 14.05.2015 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 5474/2015 г., допълнено с решение 15.06.2015 г., като е уважен частично предявеният иск за обезщетение по чл. 217 КТ. Молителят Р. П. Б. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при неговото решаване и с които той не е могъл да се снабди своевременно. Ответникът по молбата [фирма], С. я оспорва, като счита, че представените експертно решение на НЕЛК, съдебно решение за признаване на уволнението за незаконно и заповед за възстановяване на заеманата длъжност нямат значение за решаването на делото. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 20.06.2017 г. и е влязло в сила на 03.08.2017 г., а молбата за отмяна е подадена на 08.08.2017 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че обезщетението на трудоустроения работник в размер на брутното му трудово възнаграждение се дължи от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение при съществуващ трудов договор. Ако трудовият договор е прекратен, обезщетение при прекратено трудово правоотношение не се дължи. Представените експертно решение на НЕЛК и съдебно решение за признаване на уволнението за незаконно установяват трудоустрояването и прекратяването на трудовото правоотношение, както и задължението на работодателя да възстанови работника на заеманата преди уволнението длъжност, а представената заповед за възстановяване на заеманата длъжност - изпълнението на задължението по съдебното решение и възстановяването на трудовото правоотношение, считано от 11.08.2017 г. Решението на НЕЛК и съдебното решение не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но и не удостоверяват нищо различно от това, което съдът е приел в атакуваното решение - работникът е трудоустроен и трудовото правоотношение е прекратено на 27.03.2015 г. Трудовото правоотношение е възстановено на 11.08.2017 г., но това е нововъзникнал факт, който няма отношение към правилността на постановеното решение. Трудовото правоотношение не е съществувало между датата на уволнението и дата на възстановяването на работа, съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно има само последиците на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. Видно от изложеното, представените писмени доказателства нямат значение за решаването на делото или са за нововъзникнали обстоятелства, поради което молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На ответника по молбата [фирма], С. следва да бъде присъдена сумата 300 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение