Определение № 5534 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез юрисконсулт П. Стоянова, срещу Определение № 1170/20.12.2023 г. на Административен съд – Хасково по касационно административен характер дело (КАНД) № 940/2023 г. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че основанията за спиране на съдебното производство са лимитативно изброени в чл. 229, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване. В тази връзка счита, че разширяването на кръга на лимитативно посочените основания в чл. 229, ал. 1 ГПК по тълкувателен път е недопустимо, тъй като производството по преюдициално запитване не представлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Счита, че доколкото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) липсват особени правила относно спирането на съдебното производство, а препращането към глава ХII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК, като такива особени правила относно спирането не се съдържат и в уредбата на касационното производство по АПК, то не е приложима разпоредбата на чл. 144 АПК в касационните производства по ЗАНН, съответно не намира основание и приложението на нормата на чл. 229 ГПК. Според частния жалбоподател тълкуването на нормите на НПК, уреждащи основанието за спиране на наказателното производство при отправено от съда преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, води до извода, че производството се спира само когато съдът, пред който делото е висящо, отправи такова. Допълва аргументите с довода, че с решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо и в този смисъл не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В тази връзка счита, че съдът е приложил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „ПИМК“ ООД, в писмен отговор чрез упълномощен адвокат М. Кавръкова ангажира становище за недопустимост на частната жалба, алтернативно за неоснователност на същата. С Определение № 2309/27.02.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 1977/2024 г. частната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. чл. 236 във вр. чл. 215, т. 4 АПК. Определението е обжалвано пред петчленен състав на ВАС от АПИ като е образувано адм. дело № 3939/2024 г. Последното е приключило с Определение № 2915/20.03.2025 г., с което е отменено Определение №2309/27.02.2024 г. ВАС по административно дело № 1977/2024 г. и делото е върнато на тричленния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол съгласно Определение №2915/20.03.2025 г. на ВАС по адм.дело № 3939/2024 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд – Хасково е спряно производството по делото като съдът е приел, че отправеното от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с определение от 31.01.2023 г. по кахд № 997/2022 г., по което е образувано дело № С-61/2023 г. има значение за правилното решаване на делото, поради което е налице основанието на чл. 631, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и е спрял производството на делото до постановяването на решение по дело № С-61/2023 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Процесуалният ред, по който се развива производството пред Административен съд – Хасково се определя от чл. 63в ЗАНН, съгласно който решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси в дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Следователно разпоредбата на чл. 144 АПК е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. С оглед посоченото Административен съд - Хасково правилно е приложил чл. 631 и чл. 633 ГПК. Съгласно чл. 633 ГПК, във вр. чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Решението на СЕС дава задължително тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което когато последното е приложимо право във висящия пред националния съд спор, същият следва да съобрази при произнасянето си това тълкуване, което налага спиране на производството по делото, за да изчака произнасянето на СЕС. Следователно налице е основанието, че в друг съд, а именно СЕС се разглежда дело, чието решение има значение за правилното произнасяне по спора. Административен съд - Хасково е бил сезиран с касационна жалба АПИ срещу Решение №101/07.06.2023 г. на Районен съд – Харманли по АХД № 160/2023 г., което е отменен електронен фиш № 8505070842, издаден от АПИ, с който на ПИМК ООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) осъществено чрез незаплатена изцяло дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) - този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. С решение от 21.11.2024 г. СЕС се е произнесъл по отправеното преюдициално запитване. С оглед посоченото обжалваното определение на Административен съд – Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение