Определение № 105 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на И. Н. Х. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. И. от САК срещу решение № 8227/3.12.2019 г, постановено по гр.дело № 15 828/2018 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Четвърти „Д“ въззивен състав единствено в частта, с която съдът не се е произнесъл по въззивната жалба, с която е бил сезиран относно уважения иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1840, 33 лв за периода 15.1.2014 г до 29.11.2016 г.В жалбата се подържа, че въззивният съд неправилно е приел, че в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.Напротив срещу решението на СРС в тази част е подадена въззивна жалба, по която СГС е бил длъжен да се произнесе. От данните по делото се установява следното: С решение № 429395 от 13.6.2018 г, постановено по гр.дело № 69213/16 г, СРС, Първо ГО, 24 състав е осъдил на основание чл.45 ЗЗД И. Н. Х. да заплати на А. Г. И. сумата 6 800 лв-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, причинен на 15.1.2014 г, както и сумата 1987, 31 лв, представляваща законна лихва върху главницата за периода 15.1.2014 г до предявяване на иска-29.11.2016 г. Срещу решението е подадена въззивна жалба от И. Н. Х., уточнена в изпълнение на указанията на съда от 3.1.2019 г, с молба от 9.1.2019 г, с вх.№ 2397, депозирана на л.23 от делото.В същата е посочено, че жалбоподателят обжалва решението на СРС в частта, с която искът по чл.45 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 500 лв до сумата 6 800 лв, както и в частта, с която искът за лихва за периода 15.1.2014 г-29.11.2016 г е уважен за сумата 1840, 33 лв. Въпреки подадената в срок въззивна жалба, уточнена с посочената молба от 9.1.2019 г, подадена в изпълнение указанията на съда, СГС е приел, че решението относно присъдената лихва от 1987, 31 лв е влязло в сила. Следователно сезираният Софийски градски съд не се е произнесъл по част от искането на страната, заявено във въззивната жалба. Решението на СРС в частта относно присъдената лихва не е влязло в сила, тъй като срещу него е била подадена в срок въззивна жалба. Ето защо следва да се приеме, че подадената до ВКС т.нар.“касационна жалба“ всъщност има характера на своевременно подадена молба по чл.250 ГПК за допълване на въззивното решението Предвид изложеното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и същото изпратено на компетентния за произнасяне по реда на чл.250 ГПК-Софийски градски съд. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение