Определение № 60443 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1553/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дунарит” АД, представлявано от адв. К. С., срещу разпореждане от 11.05.2021г. по в.т.д. № 135/2019г. на САС, 5 състав, с което е върната като просрочена касационната му жалба срещу решение № 543 от 02.03.2020г. по в.т.д. № 135/2019г. на САС. Частният жалбоподател поддържа, че с обжалваното разпореждане, постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила, е бил лишен от възможност да участва в делото, като не му е било връчено въззивното решение. Поддържа, че заявлението за оттегляне на пълномощиято по делото на процесуалния представител на дружеството е било подадено в съда на 16.06.2020г., преди съдията-докладчик да приеме с разпореждане от 23.06.2020г., че съобщението за постановеното решение е връчено редовно. Твърди, че при отказа за получаване на съобщението за решението бившият пълномощник на дружеството е представил на призовкаря заявлението за оттегляне на пълномощията му и при първа възможност го е предоставил в съда. Сочи, че дружеството се е представлявало чрез юрисконсулт с пълномощно, а не от адвокат с пълномощно за процесуално представителство. Поради това намира за неприложима разпоредбата на чл.51, ал.3 вр. чл.35 ГПК, а счита, че по отношение на връчване на съобщението следва да намери приложение чл.50, ал.3 ГПК и да се приеме, че към момента на опита за връчване юрк. Т. не е бил в качеството си на процесуален представител, а в качеството си на служител, който изрично е отказал да получи съобщението. Счита за неправилен и извода на съда, че решението е редовно връчено на надлежния адрес за връчване на призовки и съобщения, като се позовава на изявлението за оттегляне на пълномощнията на юрк. Т. и лишаването му от право да подписва, подава и получава документи по делото. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и подадената касационна жалба да бъде администрирана. Постъпил е отговор от А. Н. Д. и К. Х. М. като синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД, в несъстоятелност, с който оспорват частната жалба. Излагат съображения за нейната неоснователност, като сочат, че след като връчването е извършено на лице, което към този момент е било пълномощник по силата на чл.35 ГПК, то отказът за получаване, както е посочено в чл.44, ал.1, изр. последно ГПК, не засяга редовността на връчването. Моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Третите лица – помагачи „Интерпред – Световен Търговски Център София” АД и „Е. М.” ЕАД не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Събощение за постановеното по делото въззивно решение № 543 от 02.03.2020г. е изпратено на ответника „Дунарит” АД на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез юрк. Т. Т. и е върнато на 15.06.2020г. с отбелязване, направено от последния, че в момента не е пълномощник по делото. Със заявление от 19.12.2019г., заведено в САС с вх. № 8412 от 16.06.2020г., „Дунарит” АД е оттеглило упълномощаването на главен юрисконсулт Т. Т. с адрес за съобщения: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да представлява дружеството по делото, включително, но не само, без право да подписва, подава и получава документи по делото. Направено е искане кореспонденцията по делото да се изпраща на адреса на управление на дружеството. Касационна жалба срещу постановеното въззивно решение е постъпила от „Дунарит” АД на 18.09.2020г. и е заведена с вх. № 73913. С обжалваното разпореждане от 11.05.2021г. съдията-докладчик е приел, че съобщението за връчването на решението на „Дунарит” АД е оформено като връчено на 15.06.2020г. на пълномощника му – главен юрисконсулт Т., който се е подписал, заявявайки писмено, че в момента не е пълномощник по делото. Посочил е, че след така оформеното съобщение, със заявление по делото, оформено като нотариално заверено на 19.12.2019г., но постъпило в САС на 16.06.2020г. – денят, следващ връчването на въззивното решение, дружеството е уведомило съда, че пълномощното на юрк. Т. е оттеглено, като същият нямал право да получава книжа. Намерил е, че връчването е редовно съгласно чл.35, изр.2 вр. ал.1 ГПК, доколкото оттеглянето на пълномощното е доведено до знанието на съда на 16.06.2020г., след вече извършеното връчване на съобщението. Посочил е още, че съобщението е връчено на адрес, който е посочен като такъв за съобщения на дружеството много преди заявеното оттегляне на пълномощното на юрк. Т. и на който дружеството е многократно призовавано по делото, като за промяна на адреса за съобщения до дружеството съдът не е уведомяван. Поради това е приел, че постъпилата на 18.09.2020г., т.е. повече от три месеца след връчване на съобщението за решението, касационна жалба е посрочена и като такава подлежи на връщане. Разпореждането е правилно. С подадения от ответника „Дунарит” АД отговор на исковата молба е представено пълномощно на главен юрисконсулт Т. Т. да представлява дружеството по делото, а с молба вх. № 124471 от 29.09.2017г. „Дунарит” АД е посочил адрес за съобщения: [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез главен юрисконсулт Т. Т.. С оглед на това настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че извършеното на 15.06.2020г. връчване на съобщение за постановеното решение на посочения адрес е редовно. Главен юрисконсулт Т. е бил упълномощен представител на дружеството и посочен като съдебен адресат по смисъла на чл.39, ал.1 ГПК. Към момента на извършване на връчването пълномощното не е било оттеглено по реда на чл.35 ГПК, доколкото уведомяването на съда за оттеглянето е направено по-късно /на 16.06.2020г./, както и не е било направено оттегляне на изявлението за посочване на съдебен адресат. Поради това съгласно чл.44, ал.1, изр.последно ГПК отказът на главен юрисконсулт Т. да получи съобщението не засяга редовноостта на извършеното връчване. Неоснователен е доводът на частния жалбоодател, че връчването е нередовно по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК, доколкото юрк. Т. е имал качеството ни лице, което не е пълномощник на страната и не се е съгласило да получи съобщението, тъй като в случая връчването е осъществено на посочен съгласно чл.39, ал.1 ГПК съдебен адресат, а не по реда на чл.50, ал.3 ГПК – в канцеларията на дружеството. Поради това към датата на подаване на касационната жалба - 18.09.2020г., предвиденият в чл.283 ГПК срок за касационно обжалване е бил изтекъл. Като е приел, че подадената касационна жалба е просрочена и подлежи на връщане, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,