Определение № 2894 от 15.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1668/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Евро инвест 2014“ ООД чрез адв. В. Д. обжалва определение № 214 от 05.06.2024 г. по т.д.738/23 г., по описа на АС – Пловдив, с което е оставена без уважение молба, подадена от „Евроинвест 2014“ ООД за изменение на постановеното по делото решение, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Лидер инвестмънт 2016“ ООД сумата от 2 258,86 лв, разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция, както и сумата от 6 409,21 г. съдебни разноски за производството пред първа инстанция, като бъде извършено намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излага съображения за нарушение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, така както е разяснено приложението на тази норма в задължителната и трайна практика на ВКС. Счита, че следва да се прецени правната и фактическа сложност на делото и в конкретния случай въззивният съд е следвало да намали адвокатското възнаграждение. Позовава се на решението на СЕС С-438/22 г. Съдът би следвало да прецени сложността на делото, да отчете висококвалифицирания труд на адвоката, както и правната и фактическа сложност на спора. Моли да се отмени определението. На ответника „Лидер инвестмънт 2016“ ООД е връчен препис от частната жалба, като не е подал отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване и в срок. За да остави без уважение искането на „Евро инвест 2014“ ООД, на основание чл. 248 от ГПК, да измени решението в частта за разноските, както е посочено, въззивният съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Сумата от 2 258,86 лв била определена с оглед изхода на спора по насрещния иск пред въззивния съд, с оглед на което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъден молителят да заплати посочените суми, съответно дължи и разноски в посочения размер от 2 258,86 лв. При потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в осъдителната част, въззивният съд е приел, че се е произнесъл, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като не е намерил основание да измени решението. Посочил е, че делото е с правна и фактическа сложност, както с оглед развитието на производството пред първата инстанция, така и с оглед на предмета на въззивното обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, правилно е преценено от въззивния съд като неоснователно. Заплатеното реално възнаграждение за адвокат съответства на материалния интерес, правната и фактическа сложност по делото, извършените процесуални действия. Не може да се приеме, че е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение. Въззивният съд при преценка съответствието на заплатеното възнаграждение с релевантните данни по делото, се е ръководил от извършените процесуални действия, защитавания материален интерес, както и правната и фактическа сложност по делото. Заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайния и разумен размер на адвокатските възнаграждения. По този начин въззивният съд е съобразил действието на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, съгласно която норма, на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение, чийто размер се определя по справедливост. Това понятие не е абстрактно, като при определяне на конкретния размер на възнаграждението и преценката дали то е прекомерно, съдът е съобразил вида на претенциите, обема на събраните доказателства, обхвата на вложения труд от адвоката. С оглед изложеното не може да се приеме, че определението е неправилно. Съдът не е нарушил изискванията, разяснени в решение С-438/22 г. на СЕС и доводите на жалбоподателя в тази връзка , са неоснователни. По изложените съображения следва да се потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд