Определение № 271 от 14.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 179/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1878 от 14.ХІІ. 2010 г. по ч.гр.д. № 941/ 2010 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение от 1.Х.2010 г. по гр.д.№ 2013/2010 г. на Пазарджишки районен съд, с което не е приет за разглеждане инцидентен установителен иск и срещу същото определение в частта, с която въззивният съд не е уважил искането за освобождаване от държавна такса за въззивното производство. По изложените съображения за неправилност на определението в посочените части, жалбоподателят иска да се отмени. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението в посочените части подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр.1 ГПК и че частната жалба е допустима, като подадена в срок. По частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което не е приет да разглеждане инцидентния установителен иск. Определението е правилно. Определението, с което съдът не приема за разглеждане инцидентен установителен иск на ответника, не подлежи на обжалване. Не са налице условията на чл. 274 ал. 1 ГПК - с определението на първоинстанционния съд не се прегражда по - нататъшното развитие на делото, като производството, образувано по иска срещу ответника, продължава своя ход, не е предвидено и в закона обжалване на определението,с което не се приема за разглеждане инцидентния установителен иск. Частната жалба срещу определението в тази му част е неоснователна. По частната жалба срещу определението, с което жалбоподателят не е освободен от внасяне на държавна таса по подадената въззивна жалба. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, която дава възможност да не внасят такси и разноски по делото физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, няма приложение по отношение на жалбоподателя - търговско дружество. Частната жалба срещу определението, с което не е уважено искането му за освобождаване от държавна такса във въззивното производство на основание чл.83 ал. 2 ГПК, е неоснователна. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение