Определение № 169 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 514/2012 г.

Производството по делото е образувано по три касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 1786/22.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1878/2011 г. С. А. И. /ищец по делото/ обжалва въззивното решение в частта, с която иска му е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния размер от 90 000 лв., както и за лихвата върху неуважената част от главницата. Излага доводи за противоречие с материалния закон. П. на Р. Б. обжалва решението в частта, с която иска по чл. 2 ЗОДОВ е уважен и излага доводи за противоречие с чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. О с К обжалва решението в частта, с която иска е уважен и спрямо него, като счита, че не е материално отговорен за причиненото увреждане, както и за противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Един от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване е дали съд може да е материалноотговорен по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г. По него е установено противоречиво разрешаване на състави от Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК, поради което с Определение № 164/17.06.2013 г. по гр.д. № 946/2012 г. на ІV ГО на ВКС е сезирано Общото събрание на Гражданска колегия за постановяване на тълкувателно решение по въпроса. До постановяване на тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, съдът