Определение № 60233 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 586/2021 г.

Подадена е молба от А. Б. М. за отмяна на определение № 171/15.04.2021г. по ч.т.д. № 586/2021г. на ВКС, I т.о. от постановилия го съд. Настоящият състав на ВКС съобрази следното: Производството по ч.т.д. № 586/2021г. на ВКС, I т.о. е образувано по частна жалба от А. Б. М. против разпореждане № 8/01.02.2021г. на Зам. Председателя на ВКС и Председател на ТК на ВКС, с което е отказано образуване на т.д. по описа на ТК на ВКС по молба с вх. № 18/04.01.2021г. с посочено правно основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК от частната жалбоподателка за отмяна на Решение № 250/11.02.2018г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о. С определение № 171/15.04.2021г. по ч.т.д. № 586/2021г. на ВКС, I т.о. е потвърдено обжалваното разпореждане. Изводът е обоснован на съображения, че отмяната по чл.303 ГПК има приложно поле само по отношение на съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл.303-309 ГПК изключват решенията по чл.303 ГПК от предметния му обхват, каквото представлява Решение № 250/11.02.2018г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о. Освен това е посочено, че в производството по отмяна на осн. чл.303 ГПК не могат да бъдат проверявани всички наведени оплаквания за неправилност на атакуваното решение на ВКС, поради което частната жалбоподателка не би получила и целения от нея, но не и защитен от процесуалния закон, обем на защита, дори и да бъде разгледана молбата й за отмяна. В настоящата молба А. Б. М. излага доводи, че определение № 171/15.04.2021г. по ч.т.д. № 586/2021г. на ВКС, I т.о. е дълбоко порочно, бланкетно и необосновано и не кореспондира с изложеното в частната й жалба виждане за липса на законност. Счита, че всеки един участник в съдебния състав, постановил цитираното определение, е следвало да се отведе, защото е участвал в значими предходни дела, по които е била узаконена измама за несъществуващ дълг по несъществуващ частен документ. Според нея това е довело до липсата на подробно обсъждане в определение № 171/15.04.2021г. по ч.т.д. № 586/2021г. на ВКС, I т.о. на твърденията й за беззаконие по подадената от нея молба за отмяна. Поради което иска съдебният състав да оттегли съдебния си акт, да се отведе от разглеждане на частната жалба срещу разпореждане № 8/01.02.2021г. на Зам. Председателя на ВКС и Председател на ТК на ВКС и да предостави делото за ново преразпределение. Същевременно представя таблица с имената на съдиите от ТК на ВКС и участието им по множеството дела, по които А. М. е била страна. С оглед на горното ВКС намира следното: Молбата е по чл.253 ГПК. Съобразно изричното правило на чл.253 ГПК само определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определение № 171/15.04.2021г. по ч.т.д. № 586/2021г. на ВКС, I т.о. като постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК срещу преграждащ акт на ВКС не подлежи на обжалване и слага край на производството по частната жалба. Следователно съдът, постановил определението за потдърждаване на разпореждане за отказ да се образува т.д. по описа на ТК на ВКС по молба по чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК за отмяна на Решение № 250/11.02.2018г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о., също постановено в производство по чл.303 ГПК, не може сам да отмени определението си. Настоящата молба следва да се остави без уважение. В допълнение следва да се посочи, че молителката в производство по чл.253 ГПК оспорва окончателен съдебен акт. Освен това извършената с него проверка за правилност на обжалваното с частната жалба преграждащо развитието на производството разпореждане по правило включва само процесуални въпроси, очертани от 307, ал.1 ГПК. Недопустимо е да обхване по същество и проверка на сочените основания по чл.303 ГПК,като извънреден способ за защита, на молбата за отмяна на Решение № 250/11.02.2018г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о. Водим от горното, съставът на ВКС