Определение № 9995 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Европроект- Бахар 159“ ООД, приподписана от упълномощения адв. Николов, против определение № 846 от 10.07.2025 г., постановено от Административен съд - Силистра по адм. д. № 221/2025 г. Частният жалбоподател възразява срещу прекратяването на образуваното съдебно производство, като твърди недопустимост, евентуално - неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Изразява становище, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.10, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.128, ал.1, т.1 и т.9 и чл.172, ал.2 от АПК. Претендира за отмяната на обжалваното определение и връщане делото на съда с указания за продължаване на процесуалните действия от друг съдебен състав. По делото не е постъпил писмен отговор от ответника по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 846 от 10.07.2025 г., постановено от Административен съд - Силистра по адм. д. № 221/2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на „Европроект - Бахар 159“ ООД против АЧОС № 1020/ 09.09.2008 г., АЧОС № 1332/ 07.09.20011 г. и АЧОС № 1446/ 24.07.2014 г., съставени от Община Дулово и производството по делото е прекратено. Този резултат решаващият състав на Административен съд – Силистра е обосновал с нормата на чл. 159, т. 1 АПК. В мотивите на оспореното определение е отразено, че съставените на основание чл.56 от Закона за общинската собственост (ЗОС) актове за общинска собственост не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С оглед на това е преценено, че тези актове не подлежат на обжалване по реда на АПК. Касационната инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяна. Изложените от съда подробни мотиви са обосновани и изцяло съобразени с материалния закон. При формиране на изводите си първоинстанционният съд е изяснил характера на актовете за общинска собственост, съставени на основание чл.56 от ЗОС. Както правната теория, така и константната съдебна практика са категорични, че тези актове не представляват индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 АПК, поради което същите не подлежат на обжалване по реда на АПК. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС съставените актове за общинска собственост нямат правопораждащо действие, т.е. с тях не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Правото на собственост на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява със съставянето им, а по силата на определени юридически факти или обстоятелства- правна сделка, давност или по друг начин, определен в закон (срв. чл.34 от ЗОС). Съставеният акт за общинска собственост представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици. По силата на чл. 64 ЗОС за административния орган възниква задължение да отпише от актовите книги имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, но само ако не е възникнал спор за материално право, който съобразно императивната разпоредба на чл. 64, ал. 2 ЗОС следва да бъде решен по общия исков ред. Ако жалбоподателят претендира права върху имотите, актувани с обжалваните актове за частна общинска собственост, той следва да установи вещните си права и да оспори правото на собственост на общината в исково производство по общия ред, а не пред административния съд по реда на АПК чрез оспорване на съставените актове за общинска собственост. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че оспореното определение противоречи на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, както и на решение № 14/2014г. на Конституционния съд по к.д.12/2014г. Съгласно тази норма гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Както обаче се изтъкна и по-горе, актовете за общинска собственост, не засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя, тъй като нямат правопораждащо, а само декларативно действие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,