Определение № 3992 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2025 г.

ВАСПърво отделение08.04.2026 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ Решение № 13416 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 10572/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта на разноските, като ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Стройкомерс Плевен“ АД, ЕИК 202815009 разноски в общ размер на 4908, 40 евро за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 176а Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. § 2 Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 35 от 05.01.2026 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от „Стройкомерс Плевен“ АД, чрез адв. Димов, с искане за изменение на Решение № 13416 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 10572/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение в частта за разноските. В молбата се посочва, че в хода на съдебното производство, проведено пред Върховния административен съд, своевременно е поискано присъждането на сторените разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Изложени са доводи, че е представено платежно нареждане на ОББ АД за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лв., но същото е бледо, поради което към молбата за изменение на решението в частта на разноските е приложено четливо копие на платежно нареждане на ОББ АД. Иска се изменение на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на посочената сума. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Лазаров изразява становище по искането в срока по чл. 176, ал. 2 АПК и счита молбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Разгледана по същество молбата е основателна. С Решение № 13416 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 10572/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение е отменено Решение № 2563 от 07.08.2025 г. по адм. дело № 808/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, като вместо него е постановено друго с отмяна на Ревизионен акт № Р-04001523006698-091-001/03.06.2024 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 88/19.08.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 44 400,29 лева и лихви за забава общо в размер на 12 497,70 лева и относно установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. и 2022 г. общо в размер на 22 200,13 лева и лихви за забава общо в размер на 4031,68 лева. С решението в полза на „Стройкомерс Плевен“ АД са присъдени разноски в общ размер на 13256 лева за цялото съдебно производство. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изискването на чл.80, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за представяне на списък с претендирания размер на разноските е приложимо и за производствата по оспорване на актове по ДОПК. В тази връзка и в съответствие с т.2 и т.9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък за разноските е абсолютна процесуална предпоставка за присъждането на разноски когато страната е направила един разход в производството, за който е представено доказателство. Горното е относимо към настоящия случай, доколкото пред касационната инстанция е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК и в постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по въпроса за разноските. От данните по делото се установява, че „Стройкомерс Плевен“ АД е представляван в касационното производство от надлежно упълномощен адвокат. Направените разноски по делото се установяват от представения договора за правна защита и съдействие от 23.10.2025 г., сключен между „Стройкомерс Плевен“ АД и адвокатско дружество „Димов и Христов“ (л. 45 – л. 47), пълномощно (л.43), списък на разноските (л.50), фактура (л.48) и представеното към молбата за изменение на решението в частта на разноските, четливо копие на платежно нареждане на ОББ АД, в което е отразена сумата 9 600 лв., дата и име на наредител. Следователно, в процесния случай дължимите в полза на касационния жалбоподател разноски са в размер на 9 600 лв. или 4908,40 евро, съгласно представения списък и доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,

Цитирани разпоредби

8