Определение № 132 от 13.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 249/2024 г.

и в присъствието на прокурора ............................................................................................ разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 249 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния касационен съд е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, след като с определение № 10 от 07.03.2024 г. съдията-докладчик по НЧД № 68/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Бяла е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд-гр. Тутракан. Представено е становище на прокурор от Върховна прокуратура, според което компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Бяла. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото и становището на прокурора, за да се произнесе, взе предвид следното: На 23.02.2024 г. прокурор при Районна прокуратура - гр. Тутракан е внесъл в Тутраканския районен съд предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК по отношение на лицето А. А. А.. С определение № 26 от 01.03.2024 г. съдията-докладчик по образуваното по това предложение НЧД № 51/2024 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на районния съд в гр. Бяла, констатирайки, че в момента г-н А. не пребивава на адреса, който е регистриран в НБД „Население“ като негов постоянен адрес, а именно в с. Д., общ. Г., т.е. в съдебния район на Тутраканския районен съд, а се намира в ДПБ – гр. Бяла, където е настанен в изпълнение на определение на Тутраканския районен съд от 06.02.2024 г., постановено по НЧД № 31/2024 г. Съдията-докладчик по образуваното пред Районен съд – гр. Бяла НЧД № 68/2024 г. на свой ред също е преценил, че не е компетентен да разгледа делото. Аргументирал се е с данните относно настоящия адрес на лицето, съдържащи се в НБД „Население“, а именно в гр. Силистра. Приел е, че фактът, че лицето е било настанено на лечение с влязъл в сила съдебен акт не променя подсъдността. По тези съображения е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност. Тази преценка е неправилна. Аргументите в нейна подкрепа манифестират непрофесионален, а и неуместен с оглед характера на производството формализъм, дистанциран от разума на закона. Отделно от това, предприетата пред ВКС инициатива не кореспондира с констатациите на съдията от РС – гр. Бяла за компетентният според него по правилата на местната подсъдност съд в гр. Силистра. Решение на въпроса за съда, който е местно компетентен в производството по гл. ХХХІV, разд. І НПК дава чл. 428 НПК, въвеждайки като критерий местоживеенето на лицето (в приложимата към настоящия казус хипотеза). Понятието „местоживеене“ няма легална дефиниция в действащото законодателство. В съдебната практика е прието, че то предполага фактическа връзка на предложеното за принудително лечение лице с определено населено място, независимо дали тази връзка е с временен или е с постоянен характер и независимо от обуславящите я причини. Достатъчно е да не се касае за моментно местонахождение, свързано с придвижването на гражданите от едно място на друго. В този смисъл местоживеенето може да съвпада с адресната регистрация на лицето (постоянен и/или настоящ адрес), но не е задължително това да е така. В казуси като настоящия вън от всякакво съмнение е, че фактическата връзка на предложеното за принудително лечение лице с определено населено място е възможно да е обусловена от настаняването му в медицинско заведение на територията или в района на това населено място, както е в настоящия случай. В случая от приложените по делото материали е видно, че с определение от 06.02.2024 г., постановено по НЧД № 31/2024 г. състав на Районен съд – гр. Тутракан е наложил по отношение на А. А. предвидената в чл. 89, б. „б“ НК принудителна медицинска мярка, свързана с принудително лекуване в обикновено психоневрологично заведение за срок от шест месеца. Като място за изпълнение на мярката е била определена ДПБ – гр. Бяла, където г-н А. е бил настанен към датата на постановяване на съдебния акт за провеждане на лечение. Наличните по делото данни, че лицето, предложено за настаняване на принудително лечение пребивава на територията на гр. Бяла, определят като местно компетентен да разгледа делото именно районният съд в този град. Водим от изложеното и на осн. чл. 41, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение