Определение № 60190 от 10.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 8721/11.11.2020 г., уточнена с молба с вх. № 25104739/21.06.2021 г., подадена от Д. К. П., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 5602/24.07.2014 г., постановено по гр. д. № 4495/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр.д. № 5691/2006 г. на Софийски районен съд. С посочените решения са отхвърлени предявените от Д. П. искове за допускане на делба на празно дворно място, находящо се в [населено място],[жк], представляващо поземлен имот с пл. № * от кв. 9 по плана на [населено място] и на част от поземлен имот с пл. № * с площ от 380 кв.м., която попада в УПИ * по плана на [населено място], кв. 27,[жк]. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Молителят сочи като ново доказателство скица, издадена на 19.02.1997 г. Изложени са твърдения за неистинност на нотариален акт № 107, том ІV, дело № 319/16.04.1979 г. и нотариален акт № 142/1988 г., приети по делото при разглеждане от инстанциите по същество. Не сочи влязло в сила съдебно решение по приключило дело, което да е основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна – Н. Д. Г., Т. А. П., М. Г. Б., Е. А. В., Д. Д. Б. и П. А. Х. не са подали писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице, но разгледана по същество е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. В случая се сочат основанията на чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК. Така изложените обстоятелства обаче не обосновават посочените хипотези. Отменителното основание по чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК визира новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителят не сочи обстоятелства или писмени доказателства, които да обосноват основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Излага неясни твърдения относно издадена на 19.02.1997 г. скица на „С.“. Същата не е и представена като доказателство към молбата. Не се и сочи какво е същественото и значение за делото и как ще се отрази върху изхода му. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителят не сочи и не представя доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт за установяване на неистинността на посочените нотариални актове, или на друг документ по делото /като относими към изхода му/, както и за установяване на престъпно деяние по повод процеса. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. В молбата не са изложените конкретни твърдения за наличието на такова решение, което да е в противоречие с решението, чиято отмяна се иска. Не са и представени доказателства за такова. Молбата за отмяна съдържа множество оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на влязлото в сила съдебно решение, които обаче не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК.Отмяната е самостоятелно съдебно производство за защита срещу неправилни съдебни решения, но само при наличие на някое от основанията, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Тя не е съдебна инстанция на исковия процес. След като молителят не е изложил коректно обстоятелства, които да обосноват някое от сочените от него основания по чл. 303, ал.1, т.1,т.2 и т.4 ГПК /въпреки дадените му указания/, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.