Определение № 286 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б., представляван от своя особен представител адв. Е. Г., против определение № 201/23.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 2808/2012 г. от ІІІ-ти състав на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на апелативен съд се е произнесъл по искане на К. И. Б. за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на констатирани с разпореждане от 02.10.2012 г. нередовности по подадена частна касационна жалба. Съдът е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства не са от категорията на посочените в разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК, поради което молбата е неоснователна. Изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства – липсата на произнасяне от състава на съда по молбата за издаване на преписи от документите по делото, както и отказ на служителите в деловодството на съда да издадат такива преписи без разпореждане на съдия, не са обстоятелства, представляващи такива от характера на особени и непредвидени, които адвокат-пълномощника на страната да не е могъл да преодолее, както се твърди в молбата. За да постигне искания резултат – получаване на преписи от документите по делото, страната, както и нейния пълномощник, са разполагали с процесуални средства, като ако е налице пропускане на срок по тези причини, то това не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, които страната не е била в състояние да преодолее в дадения от съда срока, продължен с разпореждане на съдия-докладчика. Отделен е въпросът, дали е пропуснат срока, предвид и обстоятелството, че съдът не се е произнесъл с разпореждане относно последиците от неизпълнението на указанията му /предвид изпратените по пощата молби/. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия