Определение № 5635 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4127/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 от ГПК. С молба с вх. №18826/04.11.2024г. касаторът ЧСИ Х. В. Г., рег. №*, с район на действие- Окръжен съд- Варна, чрез пълномощника си по делото адв. Л. М., е поискал да бъде освободено представеното от него обезпечение в размер на сумата от 9811,97 лв., която да му бъде върната по посочената от него банкова сметка. Молителят поддържа, че с постановено и влязло в сила решение на ВКС предявеният иск за присъждане на вземането, обезпечено с внесената сума, е бил отхвърлен, поради което е отпаднала необходимостта от гаранцията, която е била внесена с оглед спиране на изпълнението на невлязлото в сила Решение №463/12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023 г. на Окръжен съд– Варна. ВКС, състав на четвърто гражданско отделение, след като се запозна с материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С определение №1211/19.05.2023г. по ч. гр. д. №2104/2023г. по описа на ВКС, трето г.о., е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно Решение №463/12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023г. на Окръжен съд– Варна, с което касаторът ЧСИ Х. В. Г., рег. №*, с район на действие- Окръжен съд- Варна, е бил осъден да заплати на Р. Д. Р. сумата от 8054,01 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2021г. до окончателното й заплащане. Като обезпечение, с вносен документ от 04.05.2023 г., касаторът е внесъл сумата от 9811,97 лв. по сметка на ВКС. С Решение №620 от 24.10.2024 г. по гр. д. №4127/2023 г. по описа на ВКС, четвърто г.о., след отмяна на гореописаното въззивно решение, съдът е отхвърлил предявения от Р. Д. Р. срещу ЧСИ Х. В. Г., рег. №*, с район на действие- Окръжен съд- Варна, иск за заплащане на сумата от 8054,01 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2021г. до окончателното й заплащане. Решението е окончателно и е влязло в сила. При тези данни настоящият съдебен състав намира искането за освобождаване на внесената сума за основателно. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на обезпечението в случаите, когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение №6/23.10.2015г. по тълк. д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС, внесената за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение сума е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, с влязло в сила решение предявеният иск е отхвърлен, поради което не е налице признато със съдебен акт парично притезание, което да следва да бъде удовлетворено. Искането за освобождаване на сумата е подадено преди да изтече законоустановения срок по чл. 82 от ГПК. Решението на ВКС е постановено на 24.10.2024г., от която дата е и изискуема сумата, а молбата за връщане на гаранцията е депозирана на 04.11.2024 г., т. е. в едногодишния срок. С оглед горното съдът намира, че молбата е основателна, поради което сумата, внесена като гаранция, следва да бъде освободена и да бъде разпоредено превеждането й по посочената от молителя сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на четвърто г.о.,