Определение № 153 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от В. Б. К. молба с вх. № 15059/27.12.2019г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 110/05.12.2019г. по в. гр. д. № 393/2019г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 295/02.07.2019г. по гр.. № 3617/2017г. на Видински районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от В. Б. К. срещу Р. В. Н. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 4 408. 72 лв., съставляваща стойността на необходимите разходи за поправка на некачествени строително-монтажни работи на къща, находяща се в [населено място], обл. Видин, [улица]. Молителят твърди, че влязлото в сила решение, е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като счита, че ответникът следва да бъде задължен да представи по делото протоколи за извършените по количество и качество строително-монтажни работи, както и документи, установяващи закупуване на материалите за извършването на ремонта. Поддържа, че по този начин може да се открият нови обстоятелства, тъй като посочените документи биха представлявали нови писмени доказателства, от съществено значение за изхода на делото. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Р. В. Н. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт и в срока по чл. 305 ГПК. Тя обаче не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, вкл. сочените като законов текст основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Самият молител твърди, че не разполага, съответно не представя към молбата, нови писмени доказателства, а поддържа, че евентуалното им наличие би било от значение за изхода на делото. Доводите за хипотетичното значение на посочените хипотетични документи, отсъствието на които по делото по същество представлява оплакване за извършени от съда нарушения на процесуалните правила, довели до неправилност на решението, са негодни да обосноват приложението на извънредния способ за отмяна по чл. 303 ГПК. Конкретното обосноваване на съществуването на новооткрити обстоятелства или реалното представяне на нови писмени доказателства, значими за изхода на спора, е въздигнато от законодателя в условия за допустимост на молбата за отмяна, поради което, при тяхното отсъствие, последната следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. При този изход на спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна сумата 500 лева – заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка за получените суми. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,