Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г.

Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. И. Ф. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд 355 от 27.06.2008 г. по гр. д. 429/2007 г., поправено с решение № 22 от 02.02.2009 г. по същото дело в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение № 764 от 23.07.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска по чл. 109 ЗС за премахване на незаконна постройка на границата между два имота . Ответниците Б. М. Д. и М. И. М. не са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС от М. И. Ф. против М. И. М. и Б. М. Д. за премахване на пристройка на стопанска сграда, навес, кокошарник и гараж, построени на границата между У, 48 и 50 и УПИ *, собственост на ответника. Смолянският окръжен съд е отменил изцяло решението на Ч. районен съд № 38 от 21.06.2007 г. по гр. д. № 21/2007 г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Б. М. Д. и И. М. И. да премахнат построените в собствения им поземлен имот № 2* за който е отреден УПИ * кв. 9 по плана на гр. Ч. кокошарник и навес към него в югоизточната част на имота на границата с имот № 2* И. по чл. 109 ЗС за премахване на източен гараж в УПИ * кв. 9 е отхвърлен като неоснователен. Предмет на обжалване пред ВКС е решението в отхвърлителната му част за гаража. Въззивният съд е приел, че гаражът е полумасивна дървена постройка върху основа от тухлена зидария и бетонови елементи. Към този източен гараж са долепени кокошарник и навес с общ покрив с гаража и наклон на изток, към имота на ищцата, в който стрехата навлиза с около 30 см., там става и оттичането на водите от покрива. За последните две постройки не са издавани строителни книжа и макар да съставляват допълващо застрояване, те са незаконни. Гаражът също е незаконен строеж и отстои на 1.40 м. при допустими 1.50 м. от източната имотна граница. Въз основа на тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС за премахване на гаража е неоснователен, защото е налице минимално отклонение от 10 см. от допустимото отстояние от регулационната линия съгласно чл. 42, ал. 3 ЗУТ, което не създава пречки на ищцата за ползването на нейния имот. По въпроса длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва нарушение на правото му на собственост при изграждане на строеж в съседен имот при неспазване на нормативно установените отстояния от регулационните граници съществува противоречива съдебна практика като в част от решенията се приема, че самият факт на извършване на такова незаконно строителство нарушава правото на собственост на съседа. Настоящият състав на ВКС намира за правилно становището в обжалваното решение, в какъвто смисъл е тълкуването на разпоредбата на чл. 109 ЗС в принципното ТР 31/1984 г. на ВС, ОСГК. Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск следва да посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното право. От друга страна защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В разглеждания случай твърденията на ищцата според уточнението на обстоятелствената част на исковата молба, направено пред въззивния съд са, че покривът на гаража и кокошарника навлиза в нейния имот и й пречи спокойно да минава и да влиза в двора с колата си. По отношение на гаража е посочено, че наклонът на покрива е направен така, че от него се наводнява имота на ищцата, а при снеговалеж пада сняг и се блокира входа. От заключенията на вещите лица обаче е установено, че покривът на гаража представлява едно цяло с покрива на долепените до него кокошарник и навес, които се намират на регулационната линия. Със събарянето им, за което ответниците са осъдени с влязлото в сила въззивно решение в необжалваната част, ще се премахне и частта от покрива, навлизаща в имота на ищцата, а наводняването може да се предотврати чрез отвеждането на водите от покрива на източния гараж, без да е необходимо да бъде съборен. Самия факт на изграждане на незаконна постройка не дава основание да се иска премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. В разглеждания случай гаражът е построен без строителни книжа, в нарушение на нормативите за отстояние от страничната регулационна линия, но то е минимално - само 10 см., което на практика не създава никакви пречки за ползване на съседния имот, нарушението на собствеността е породено от допълващото гаражите застрояване достигащо до регулационната граница, което ответниците са осъдени да премахнат, следователно не се налага и събаряне на самия гараж. С оглед на изложеното не е налице фактическият състав на чл. 109 ЗС и правилно въззивният съд е отхвърлил иска в тази част. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение