Определение № 7394 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. К. против определение № 3564 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1405/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив. С определението на основание чл.159, т.5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на В. К. срещу заповед № 6-Z25-296/26.02.2025г., издадена от кмета на район „Тракия“ при Община Пловдив, с която е прекратен договор за наем № Т-1333/28.04.2006 г. на общинско жилище по акт за общинска собственост № 1237/1.12.2000 г., сключен между В. Д. К. и ОП „Жилфонд”, по отношение на членовете на домакинството на В. Д. К.. Според частния жалбоподател определението е неправилно и незаконосъобразно, счита че жалбата не е просрочена, както и че същата следва да бъде разгледана по същество. Ответникът – кмет на район Тракия, община Пловдив в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Пловдив е оставил без разглеждане, на основание чл.159, т. 5 АПК, жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу посочената по-горе заповед, като просрочена и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.02.2025г. от администрацията на район „Тракия“ по пощата е изпратено на жалбоподателя писмо с изх.№ 6-9400-537, към което е приложено копие на заповед №6-Z25-296/26.02.2025г. за прекратяване на договора за наем на общинското жилище. На 26.03.2025 г. писмото се е върнало „непотърсено“ от адреса, на който е настанен жалбоподателя и който адрес самият жалбоподател твърди, че обитава постоянно. На 3.04.2025г. служители на район „Тракия“ и технически сътрудник в ОП Жилфонд, кантора „Тракия“ са посетили адреса на жалбоподателя. Последният не е открит на адреса, който факт е документиран с протокол от същата дата. На 3.04.2025г. служителите са изготвили и втори протокол, удостоверяващ залепването на вратата на жилището на сем. К. - [адрес] на чл.155а /общинско жилище/, както и на таблото в район „Тракия“ с административен адрес [улица], процесната заповед № 6-Z25- 296/26.02.2025г. за прекратяване на договора за наем. При тези данни, основателно е прието от съда, че жалбоподателят е уведомен за обжалваната от него заповед чрез залепването на заповедта на вратата на общинското жилище. Не се спори, че обжалваната заповед е била залепена на вратата на общинското жилище, държано от жалбоподателя. Ако то е обитавано от него непрекъснато, както се твърди, обосновано е да се предположи, че той се е осведомил за заповедта своевременно. Добросъвестното отношение изисква и своевременна реакция срещу засягащата го заповед, каквато в случая не е последвала. В този смисъл и Определение № 14543 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2014 г., III о. Жалба с вх. № 6-9400-537(5)/23.06.2025г. по описа на Район Тракия, община Пловдив е подадена след преклузивния 14-дневен срок /започнал да тече седем дни след залепването на заповедта/ и правилно е оставена без разглеждане като просрочена. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и същото не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,