Определение № 1414 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2025 г.

Производството е образувано по искане на „Еушипмънтс.Ком“ АД, ЕИК: 206768304, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], [адрес], представлявано от С. Г. Д. чрез пълномощник адв. А. Костов, с посочено правно основание чл. 176 АПК във връзка с чл. 176а АПК за тълкуване и допълване на Решение № 12558/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8022/2025 г. по описа на Върховния административен съд, както и за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. В искането с вх. № 131/06.01.2026 г. е заявен конкретен петитум съдът да извърши тълкуване на Решение № 12558/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8022/2025 г. по отношение мотивите в диспозитива, касаещи извода, че словосъчетанието „eushipments" имало „очевидно описателен характер", като: изясни дали при липса на влязло в сила решение за заличаване на търговските марки на „Еушипмънтс.Ком" АД като описателни, следва съдът да прави подобен правен извод; посочи на кои обективни доказателства, включително лингвистични и фактически, се базира този мотив; даде тълкуване относно това дали за българските потребители словосъчетанието „EuShipments/Еушипмънтс" действително има описателен характер, или създава възможност за заблуждение. Претендира се съдът да допълни решението като изложи ясни и конкретни мотиви относно наличието или липсата на потенциална опасност от увреждане на конкуренцията, съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗК, при използване на ключовата дума „eushipments"; да посочи по кои конкретни факти и доказателства приема, че липсва използване на фирмено наименование, въпреки установеното от Административен съд София-област поведение на „Шипио" ООД и обясни правното основание и доказателствата, въз основа на които приема липса на недобросъвестност, липса на вероятност от увреждане на конкурент и липса на причинно-следствена връзка. Във връзка с искането си за изменение на съдебното решение в частта за разноските „Еушипмънтс.Ком" АД релевира доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение н размер от 17 110 лева с оглед характера, сложността и материалния интерес на спора, своевременно направените възражения за прекомерност, като счита че „Шипио“ ООД е бил губеща страна във всички предходни инстанции и съдът следва да разпредели справедливо и законосъобразно тежестта на разноските в процеса. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по искането. Ответникът - „Шипио“ ООД чрез пълномощник адв. И. Георгиев е депозирал писмено становище с подробно релевирани доводи за неоснователност на искането във всичките му части и претендира оставянето му без уважение като неоснователно. Върховният административен съд, в настоящият състав на четвърто отделение, за да се произнесе по исканията, съобрази следното: С Решение № 12558/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8022/2025 г., чието тълкуване и допълване в мотивите и изменение в частта за разноските се иска, настоящият състав е отменил решение № 776/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 416/2025 г. по описа на Административен съд София-област и вместо него е постановил отмяна на решение № 1176/16.11.2023 г. по преписка № КЗК-223/2023 г., в частта му по т. 1 и е установил, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК от страна на „Шипио“ ООД, ЕИК 205206732. Със същото решение Комисията за защита на конкуренцията е осъдена да заплати на "Шипио" ООД, ЕИК 205206732 със седалище и адрес на управление гр. Карлово, [улица], сумата от 8 555 /осем хиляди петстотин петдесет и пет/ лева, представляващи направени разноски по делото, както и е осъдено "ЕУШИПМЪНТС.КОМ" АД, ЕИК 206768304 със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], [адрес] да заплати на "Шипио" ООД, ЕИК 205206732 със седалище и адрес на управление гр. Карлово, [улица], сумата от 8 555 /осем хиляди петстотин петдесет и пет/ лева, представляващи направени разноски по делото. Решението е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК и като такова е окончателно. По отношение на искането за тълкуване Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени допустимостта му, както и с оглед данните по делото, приема за установено следното: Искането е допустимо, като подадено в едномесечния срок по чл. 176 АПК от страна по проведеното съдебно производство пред ВАС, но разгледано по същество е неоснователно. Според трайно установената практика на ВАС и на ВКС, на тълкуване по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК подлежат влезлите в сила, но неизпълнени решения или определения, които са неясни и двусмислени - това са пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебното решение. Съществено и много важно е, че на тълкуване подлежи само и единствено диапозитивът на съдебния акт, защото мотивите могат да служат за указание при тълкуване на диспозитива, но те не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение (ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС), поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В конкретния случай искателят не претендира тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, като неясен, противоречив или двусмислен, а иска тълкуване на мотивите в диспозитива, касаещи извода, че словосъчетанието „eushipments" имало „очевидно описателен характер", като: изясни дали при липса на влязло в сила решение за заличаване на търговските марки на „Еушипмънтс.Ком" АД като описателни, следва съдът да прави подобен правен извод; посочи на кои обективни доказателства, включително лингвистични и фактически, се базира този мотив; даде тълкуване относно това дали за българските потребители словосъчетанието „EuShipments/Еушипмънтс" действително има описателен характер, или създава възможност за заблуждение. Подобно искане цели не изясняване на постановената воля в диспозитива, а повторна преценка и обсъждане на мотивите, което е недопустимо в производството по чл. 251 ГПК вр.чл.144 АПК. Тълкуването на решение не може да води до промяна на мотивите или до нова оценка на доказателствата, нито да изменя волята на съда, вече обективирана в диспозитива на акта. В настоящия случай, в решението, чието тълкуване се иска, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, налице е пълно съответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, като диспозитивът е формулиран по начин, който не поражда затруднения при разбирането му. Ето защо не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Предвид изложеното искането за тълкуване на решение № 12558 от 08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8022/2025 г. следва да бъде оставено без уважение. По отношение на искането за допълване на решението по чл. 176 от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира същото за процесуално допустимо, като подадено в преклузивния едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 АПК от активно легитимирано лице – страна по делото, но разгледано по същество е неоснователно. На първо място, в упражняване на правомощията си по чл. 176, ал. 2, изр. второ АПК съдът намира, че с оглед обстоятелствата по спора и при спазване на процедурата по съобщаване на искането на насрещната страна и размяна на становища по него, не е необходимо делото да бъде разглеждано в открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само, когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Според правната теория непълен е съдебният акт, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Непълен е актът, който не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора е останал висящ. В случая посочените предпоставки не са осъществени. Не е налице непълно решение, тъй като съдът е отразил в същото напълно формираната своя воля. Предмет на съдебен контрол по образуваното пред Върховния административен съд съдебно производство е валидността, допустимостта и правилността на постановеното от Административен съд София-област решение № 776/10.06.2025 г. по адм. дело № 416/2025 г. С решението, чието допълване се иска, съдът е извършил съобразно чл. 218 АПК касационна проверка на обжалвания съдебен акт, в резултат на която е отменил същия като неправилен и на основание чл. 222, ал. 1 АПК е решил делото по същество, като е отменил решение № 1176/16.11.2023 г. по преписка № КЗК-223/2023 г., в частта по т. 1 и е установил, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК от страна на „Шипио“ ООД, ЕИК 205206732, като в останалата част решението на КЗК, като необжалвано е влязло в сила. С постановения окончателен съдебен акт спорният предмет е изчерпан, поради което искането за допълване е неоснователно. Искането на „Еушипмънтс.Ком“ АД настоящият тричленен състав да изложи ясни и конкретни мотиви относно наличието или липсата на потенциална опасност от увреждане на конкуренцията, съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗК, при използване на ключовата дума „eushipments"; да посочи по кои конкретни факти и доказателства приема, че липсва използване на фирмено наименование, въпреки установеното от Административен съд София-област поведение на „Шипио" ООД и обясни правното основание и доказателствата, въз основа на които приема липса на недобросъвестност, липса на вероятност от увреждане на конкурент и липса на причинно-следствена връзка, касаят мотивите на съдебния акт и не обосновават непълнота на същия, след като с диспозитива му оспорването е разрешено изцяло. Несъгласието на искателя със съображенията на касационната инстанция не е основание за постановяване на допълнително решение. На практика, с искането за допълване, неудовлетворената от изхода на спора страна се домогва да подмени постановения по делото с влязло в сила решение правен резултат, което е недопустимо. По изложените съображения и като приема, че не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на жалбата и мотивите съответстват на постановения диспозитив, искането подлежи на отхвърляне като неоснователно. По искането за изменение на решението на основание чл. 176а АПК в частта за разноските, настоящият касационен състав намира следното: Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 63/2025 г., неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Доколкото съдебното производство не е приключило към датата на влизане в сила на изменения и допълнен нормативен акт – 05.08.2025 г., искането следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, а не съгласно неправилно посоченото от процесуалния представител на „Еушипмънтс.Ком“ АД основание за искането. Съгласно посочената правна уредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай, съдът намира за неоснователни доводите в искането за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност на претендираните и присъдени в полза на „Шипио“ ООД разноски. В решение № 12558/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8022/2025 г. разноските са определени пропорционално, съобразно изхода на делото. Присъдените в полза на „Шипио“ ООД разноски в размер от 17 110.00 (седемнадесет хиляди сто и десет) лева обхващат направените такива за процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията, пред Административен съд София-област по адм. дело № 1416/2023 г. и по адм. дело № 416/2025 г. и пред Върховен административен съд по адм. дело № 1880/2025 г. и адм. дело № 8022/2025 г., определени са съразмерно и правилно, поради което не е налице основание за изменение на решението на Върховния административен съд по реда на чл. 248 ГПК. Следва да бъде посочено, че при разглеждане на адм. дело № 1416/2023 г. от Административен съд София-област процесуалният представител на „Еушипмънтс.Ком“ АД адв. Костов е направил бланкетно възражение за прекомерност на разноските на пълномощника на ответника (л. 88, гръб, от делото). При повторното разглеждане на спора след връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с решение № 3554 от 03.04.2025 г., постановено от Върховен административен съд по адм. дело № 1880 по описа за 2025 г., в проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 416/2025 г. по описа на Административен съд София-област, пълномощника на „Еушипмънтс.Ком“ АД – адв. Дончева, отново е направила възражение за прекомерност на разноските на „Шипио“ ООД с аргумент, че участието на адв. Георгиев е в едно-единствено съдебно заседание, в което няма доказателствена ангажираност за представяне на допълнителни доказателства и доказателствени искания (л. 40 от делото). В случая отговорността за разноските в съдебно-административното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (по аргумент от чл. 143 от АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. По делото са налични доказателства, че присъдените в полза на „Шипио“ ООД разноски са доказани като реално извършени от дружеството, включително и тези за адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява пред Комисията за защита на конкуренцията и в двете съдебни инстанции адвокат И. Георгиев. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК вр.чл.144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В ал. 2 от визирания чл. 36 законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид работа. Изводите на съда, че осъществената адвокатска защита съответства на фактическата и правна сложност на делото, като същата се обуславя и от неговия предмет, както и от обема на процесуалното представителство в развилите се две първоинстанционни и две касационни съдебни производства, противно на релевираните от адв. Дончева твърдения за проведено едно съдебно заседание по делото. Следва да се посочи, че въпросът за минималното адвокатско възнаграждение е коментиран от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В случая посочените в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Поисканият адвокатски хонорар не е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1500.00 (хиляда и петстотин) лева за производството пред Комисията за защита на конкуренцията или съдебна инстанция, а уговореният и заплатен хонорар е в размер от 3000 (три хиляди) лева с включен ДДС по всяко от производствата пред КЗК по преписка № КЗК-223/2023г., адм. дело № 1416/2023 г. и адм. дело № 416/2025 г. на АССО и по адм. дело № 1880/2025 г. и адм. дело № 8022/2025 г. на ВАС, като същият е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая са възникнали изискуемите от процесуалния закон предпоставки за възлагане на отговорността за разноските в тежест на Комисията за защита на конкуренцията и „Еушипмънтс.Ком“ АД, поради което липсват основания за пререшаване на въпроса за дължимостта им или за техния размер по реда на чл. 248 ГПК вр. чл.144 АПК. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение