Определение № 1217 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 626/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от В. В. И., чрез процесуален представител срещу определение № 7550/28.08.2024г., постановено по адм. дело № 16/2024г., на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу решение № РЗМ-5800-47/32.22197 от 26.01.2017г., на Началник ТД „Митница София“ към Агенция „Митници“, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на обезпечение в размер на 7 600лв. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. На първо място се сочи, че частния жалбоподател е подал искова молба до граждански съд за предявени искове по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД с оглед издаденото решение на началника на ТД „Митница София“, като предмет на спора не е оспорване на негов акт. На второ място се твърди наличие на процесуални нарушения, тъй като ако се приеме, че предмет на спора е издадения от териториалния директор решение, то е следвало да се конституира и заинтересована страна – „Джи Ес Онлайн“ ЕООД. На трето място оспорва изводите на съда, че исковата му претенция е недопустима, тъй като нормата на чл. 98 от Регламент № 952/2013 на ЕП и на Съвета не предвижда императивен ред за възстановяване на внесения депозит, и закона не държи ограничения за събиране на недължимо платения депозит чрез предвидените гражданско-правни способи. Моли за отмяна на определението на АС – Пловдив. Ответникът по частната жалба – Началник ТД „Митница София“ я оспорва по доводи наведени в писмен отговор. Счита определението на АС – Пловдив за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Агенция „Митници“ не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените доказателства, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който я засяга неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Фактите по спора са следните: На 10.08.2021г. В. И. предявява искова молба срещу ТД „Митница София“ към Агенция „Митници“ с правно основание чл. 55, ал., прл. 1 от ЗЗД, като в евентуалност са предявени искове по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че на 19.07.2016г. е подадена от „Джи Ес Онлайн“ ЕООД МД за допускане за свободно обръщение на 693бр. колета дамски обувки и стойки за очила. С писмо на основание чл. 186 от ЗМ и чл. 195, § 1 и чл. 92, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета е изискано учредяване на обезпечение – внасяне на парична гаранция от 7 600лв. Такава е била внесена, като В. И. като физическо лице е придобил процесното вземане чрез цесия. На 13.12.2016г. „Джи Ес Онлайн“ ЕООД е подало молба за освобождаване на внесения депозит, като с решение № РЗМ-5800-47/32-22197 от 26.01.2017г. на Началник „Митница Столична“ /сегашно наименование Митница София“/ е оставил без уважение искането. С решение № 1563/11.05.2022г., постановено по гр. Дело № 13051/2021г. ПРС е осъдил ТД „Митница София“ да заплати в полза на частния касатор сума в размер на 7 600лв., представляваща стойност на внесено обезпечение по митническа декларация от 19.07.2016г. С решение № 1624/19.12.2022г., постановено по в.гр. дело № 2752/2022г. на ПОС е обезсилено решението на ПРС и е прекратено производството по делото. Окръжния съд е приел, че в случая процедурата по възстановяване на внесен депозит за обезпечаване на митническо задължение е уредена изцяло в ЗМ и Регламент /ЕС/ № 952/2013 и изключва защита по общия исков ред по ГПК. Делото е изпратено на Административен съд – Пловдив. С определение № 4205/20.12.2023г., постановено по к.гр. дело № 1379/2023г. ВКС не е допуснал касационно оспорване. В мотивите към акта се сочи, че дейността по изискване за предоставяне на обезпечение, внесено под формата на депозит, за обезпечаване на митническо задължение и респективно освобождаване на обезпечението е административна, като отказа за освобождаване на гаранцията е индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК. Процедурата по оспорване на актове на митническата администрация е уредена изцяло в ЗМ, в настоящия случай това е чл. 220 от ЗМ и е недопустимо предявяване на искова претенция по общия гражданско-правен ред. С определение № 7550/28.08.2024г., постановено по адм. дело № 16/2024г., Административен съд – Пловдив е приел, че жалбата срещу решение № РЗМ-5800-47/32-22197 от 26.01.2017г., на Началник ТД „Митница София“ е недопустима, като подадена извън преклузивния срок разписан в чл. 149, ал. 1 от АПК. Посочено е, че процесния акт е връчен на жалбоподателя на 06.02.2017г., като срокът за оспорване е изтекъл на 20.02.2017г., като срещу акта не е подадена жалба. Едва на 10.08.2021г. в РС – Пловдив е депозирана искова претенция срещу ТД „Митница София“. Определението е правилно. След като е установил релевантни факти по делото, първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи. Безспорно се установява, че след подаване на МД с дата 19.07.2016г., на подателя на декларацията е изискано учредяване на парична гаранция в размер на 7 600лв. видно от материалите по делото подателя на МД – „Джи Ес Онлайн“ ЕООД е поискало от с молба от 13.12.2016г. освобождаване на внесената гаранция, като с административен акт – решение № РЗМ-580047/32-22197 от 26.01.2017г. Началник Митница Столична /сегашно наименование ТД „Митница София“/ с изричен отказ е оставил без уважение тази молба. Именно този акт подлежи на проверка – или пред по-горестоящия административен орган Директор на Агенция „Митници“ – чл. 220, ал. 1 от ЗМ вр. чл. 81 и сл. от АПК или пред съответния административен съд – чл. 220, ал. 1 от ЗМ вр. чл. 132, ал. 1 от АПК. Претенцията за освобождаване на дадена гаранция по реда на чл. 186 от ЗМ вр. чл. 195, § 1 и чл. 92, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е уредена в нормите на ЗМ и по своята същност оспорването на издаден акт от митнически орган се движи по административно-правен ред. Изрично в нормата на чл. 128 от АПК е посочен обхвата на подведомствеността на административните съдилища, като оспорването на издаден индивидуален административен акт, каквото се явява решението на Началник Митница София, попада в полето на правораздавателната дейност на административните съдилища и изключва гражданско-правния ред за търсене на защита. Правилно в частната жалба се сочи, че правото да предявиш искове по чл. 55 респек. 59 от ЗЗД има лице за което няма друг способ за защита на негови права, но в конкретния случай вносителя на гаранцията – цедента е имал правната възможност след като е подал молба за освобождаване на внесената гаранция по МД и искането му е отхвърлено да го оспорва в предвидените от АПК срокове, както е посочено и в решението на Началника на Митница София. Недопустимо е претендиране на права поради процесуално бездействие, както е в конкретния случай – не е оспорен съответния акт пред съда, а след изтичането на срока страната се домогва до възстановяване на внесената гаранция по недопустим гражданско-правен ред. Във връзка с гореустановените факти, както и предвид, че на оспорване във връзка с внесена гаранция по МД, подлежащия акт е решението на Началник Митница Столична, то преклузивния срок за това е посочен в чл. 149, ал. 1 от АПК - 14-дневен срок от съобщаване на акта. Както правилно е посочил АС – Пловдив акта е връчен на 06.02.2017г. на представител на дружеството внесло дипозита и срокът за подаване на жалба е изтекъл на 20.02.2017г., без такава да е постъпила. След изтичане на този срок се преклудира материалното право за търсене на дадената парична сума като гаранция към съответната МД. Това право е преклудирано и към момента на извършената между жалбоподателя и вносителя на гаранцията цесия т.е. търсенето на съдебна защита за частния жалбоподател е била недопустима още към момента на прехвърляне на вземането. Не е налице отказ от правосъдие, тъй като поради процесуално бездействие не е бил оспорен в законовите срокове издадения акт и недопустимо е предприето процесуално действие за разрешаване на спора по гражданско-правен ред, изключен при изрично установена административна процедура уредена в ЗМ и в Регламент /ЕС/ № 952/2013. Неоснователен е и наведения довод за допуснато процесуално нарушение, като не е конституирана като заинтересована страна подателя на МД респек. платеца на гаранцията „Джи Ес Онлайн“ ЕООД, тъй като спора не е разгледан по същество, а е прекратен поради недопустимо подадена жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед отправеното до съда искане от ответната страна, депозирано в писмен отговор на частната касационна жалба за разноски, следва В. И. да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,