Определение № 1036 от 23.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 983/2011 г.

Производството е по чл. 282 ГПК, образувано по молба на Застрахователна компания [фирма] - [населено място] с искане за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: С Решение от 24.ХІ.2011 г. по т.д. № 2398/ 2011 г. на Софийски апелативен съд е отменено Решение от 27.ІV.2011 г. по гр.д.№ 1274/2006 г. на СГС, ГО, І-15 с. в частта, с която са отхвърлени предявените срещу [фирма] - [населено място] искове по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ и е постановено друго, с която исковете на ищците са уважени общо за 90 000 лв. - по 30 000 лв. за всеки от тримата ищци - обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 11.Х.2004 г., като решението е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери. С касационна жалба вх.№ 10124/21.ХІІ.2011 г. ЗК [фирма] - [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете. С платежно нареждане от 22.ХІІ.2011 г. молителят е внесъл по сметка на ВКС сумата 171 314.26 лв. - обезпечение по искането за спиране, като от приложената Служебна бележка, издадена от ВКС е видно, че сумата е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. С оглед изложеното Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение намира, че е основателна молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение. Налице са условията на чл. 282 ГПК, включително внесената по сметка на ВКС сума съставлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282 ал. 2 т. 1 ГПК. Затова