Определение № 5711 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от В. Г. Г. от [населено място], обл. Пловдив срещу Определение № 4739 от 22.04.2026 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 1176/2026 г.

С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагането на принудителна административна мярка № 25-0432-000373 от 08.11.2025 г. на началник сектор в 01 Районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“,подт. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Частният жалбоподател – В. Г. Г. от [населено място], обл. Пловдив, счита обжалваното определение за неправилно.

Обосновава, че доколкото се иска възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт, а разпоредбата на чл. 166 АПК не уточнява дали висящият спор следва да е по първоначалния акт или по неговото възобновяване по реда на чл. 99 и сл. АПК, счита че са налице предпоставките за спиране на предварително изпълнение на конкретната принудителна мярка, още повече че необходимата застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена и административният орган е бил уведомен за това.

Подробно описва фактите и обосновава извод за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на закона.

Иска съда да отмени обжалваното определение и да реши въпроса по същество като уважи първоначалното искане.

Частният жалбоподател се представлява от адв. Н. Петрова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по частната жалба – началникът сектор в 01 Районно управление на ОДМВР – Пловдив, не ангажира становище по жалбата.

Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Обжалването определение е постановено в производство по чл. 166, ал.4, вр. 2 АПК, като съдът приема, че искането за спиране на предварително изпълнение на административен акт е недопустимо, тъй като актът е влязъл в сила и защитата срещу неговото изпълнение се реализира в друго производството, поради което оставя искането без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.4, вр. 2 АПК: „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“, а според последната – „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

Следователно законът изисква наличието на няколко положителни абсолютни предпоставки за допустимост на искането за спиране на предварително изпълнение на административен акт по реда на чл. 166, ал.2 АПК, а именно:

• Висящ съдебен процес за проверка на законосъобразността на административния акт;

• Допуснато по силата на закона или с нарочен акт на административен орган предварително изпълнение;

• Правен интерес от искането.

Необходимо е и отсъствието на една отрицателна абсолютна предпоставка за допустимост на искането – специален закон да не е изключил съдебния контрол върху допуснатото предварително изпълнение.

Липсата, на която и да е от положителните предпоставки или наличието на отрицателната такава прави искането недопустимо за разглеждане.

В случая съдебното производството е започнало по жалба на В. Г. Г. от [населено място], обл. Пловдив срещу „отказ, алтернативно мълчалив отказ на началника сектор в 01 Районно управление на ОДМВР – Пловдив да възобнови административното производството по реда на чл. 99 и сл. АПК по Заповед за прилагането на принудителна административна мярка № 25-0432-000373 от 08.11.2025 г.“ на началник сектор в 01 Районно управление на ОДМВР – Пловдив.

А се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагането на принудителна административна мярка № 25-0432-000373 от 08.11.2025 г. на началник сектор в 01 Районно управление на ОДМВР – Пловдив, която не е предмет на оспорване.

Частният жалбоподател изрично сочи в жалбата си, че Заповед за прилагането на принудителна административна мярка № 25-0432-000373 от 08.11.2025 г. на началник сектор в 01 Районно управление на ОДМВР – Пловдив, не е била обжалваната. Следователно същата е влязла в сила.

Налага се извод, че е налице липса на първата положителна абсолютна предпоставки за допустимост на искането за спиране на предварително изпълнение на административен акт по реда на чл. 166, ал.2 АПК - висящ съдебен процес за проверка на законосъобразността на административния акт, а това прави искането недопустимо за разглеждане по същество, както правилно е заключил първоинстанционния съд.

Изводът не се опровергава от факта, че е подадена жалба срещу отказа за възобновяване на производството по издаване на заповедта. След като е налице отказ за възобновяване на производството, нямаме нов административен акт, който да подлежи на предварително изпълнение и на обжалване по реда на чл. 104 АПК. Само в тази хипотеза, когато е издаден нов административен акт след възобновяване на производството по реда на чл. 99 АПК и той подлежи на предварително изпълнение, и неговата законосъобразност е оспорена отново може да се иска спиране на предварително изпълнение по реда на чл. 166, ал.2 АПК.

Възобновяването на производството по издаване на административен акт е извънреден способ за контрол върху административните актове, който пряко въздейства върху техния стабилитет, тъй като това производство винаги се отнася до административни актове, които са влезли в законна сила като необжалвани по съдебен ред. При отказ, независимо дали изричен или мълчалив, за възобновяването на производството по издаване на акта, стабилитета на първоначалния административен акт не се засяга, актът продължава да е влязъл в сила и да подлежи на изпълнение като такъв. Съгласно чл.103, ал.3 АПК – „отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV“. Това е производство пред съд, при което подателят на искането защитата (доказва) правото си да иска възобновяване, а не наличието на основанието, с което обосновава искането по реда чл. 99 АПК.

В случая предмет на жалбата, поставила начало на съдебното производство пред първоинстанционния съд е именно жалба срещу отказ да се възобнови производството, в това производството не намира приложение чл. 166, ал. 2 и 4 АПК.

С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно и съответно на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд