Решение № 10110 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 613/2013 г.

Решение № 10110 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 613/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна и на Боряна Свиленова Златарска от гр. Русе, чрез адв. Димитър Цонев против решение № 2740/08.11.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2106 по описа за 2012 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Бургас /с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ обжалва решението в следната част: С която е отменен РА № 181104486/10.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 178/07.05.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на Боряна Свиленова Златарска от гр. Русе, за данъчен период 01.01. - 31.12.2006 г. като е определена данъчна основа в размер на 12 125,91 лв. и дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне в размер на 37,42 лв. главница и 19,28 лв. лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според касатора съдът неправилно е определил данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Боряна Свиленова Златарска обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща нейната жалба против РА в частта, с която на лицето за данъчни периоди 2005, 2008 и 2009 години е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 18 466,37 лв. и лихви за забава в размер на 7790,16 лева. Златарска е осъдена да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 229,32 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Касаторът е пледирал чрез представителят си по пълномощие адв. Цонев за отмяна на решението в тази част, и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете жалби се явяват неоснователни. Съдът е приел за установено следното: С РА № 181104486/10.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 178/07.05.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в размер на 24 580,62 лв. и 11 364,03 лв. лихви за периоди 2004, 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. Органите на приходната администрация са констатирали, че за ревизираното лице са налице основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в следствие на което ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционият съд е приел, че РА е законосъобразен и трябва да бъде изменен единствено в частта, с която са установени задължения по ЗОДФЛ за 2006 г. Варненският административен съд е установил, че органът по приходите не е изяснил и обсъдил правилно релевантните факти и обстоятелства, от значение за правилното определяне на данъчните задължения на жалбоподателя, като оспорваният РА в тази част, относно продажбата на недвижимо имущество, следва да бъде отменен и данъчната основа - коригирана. В останалите части, касателно другите данъчни периоди, първоинстанционият съд е потвърдил констатациите в ревизионния акт. Решение е валидно, допустимо и правилно поради което касационната инстанция го оставя в сила. По касационната жалба на Д "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП: Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба на директора на Д "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП за допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че за 2006 г. органа по приходите неправилно е определил размера на данъчната основа за облагане по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Неправилно е посочена в РА като продажна цена сумата от 54 100 лв., при наличие на нотариален акт с отразена в него цена. Независимо, че съпругът на жалбоподателката е обяснил, че е получил сумата от 54 100 лв., то тези твърдения не са доказани и са погрешно интерпретирани от органите на приходната администрация. Обосновано, първоинстанционният съд е приел, че въпросният имот е създаден след преустройството на други имоти, като конкретният дял на жалбоподателя не може да бъде точно определен. Видно от събраните по делото доказателства - работни и екзекутивни чертежи, може да се установи, че в площта на продаденият магазин са включени целият апартамент от 140, 71 кв. м., (закупен през 2005 г. с нот. акт № 7/2004 г.) и 143,53 кв. м от складовото помещение, (прехвърлено със същият нот. акт). В този смисъл са правилни констатациите на първоинстанциония съд, че получената от жалбоподателката продажна цена следва да бъде изчислена съобразно наличните доказателства - представените нотариални актове, а не да бъде прието твърдението на съпруга на жалбоподателката. Направеният от съда извод, че във връзка с продажбата на обособения като магазин на три нива с обща застроена площ от 388,32 кв. м. имот, находящ се в гр. Русе, е налице доход от продажбата на недвижим имот в размер, различен от определения при ревизията, съответства на събраните по делото писмени доказателства. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба на директора на Д "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП относно допуснати съществени процесуални нарушения. По касационната жалба на Боряна Златарска: Неоснователни са доводите, изложени от Златарска в нейната касационна жалба, относно правилното изчисляване на облагаемата данъчна основа за данъчни периоди 2005, 2008 и 2009 г. За данъчен период 2005 г., органите на приходната администрация са включили в разходната част сумата от покупката на части от дворно място и 7 броя гаражи, удостоверена с нот. акт № 131, том. VIII, рег. № 13597, дело 1239/2005 г. Неоснователни са възраженията, че плащането по процесния нотариален договор за покупко-продажба е извършено през 2006 г. Правилни и обосновани са съдебните мотиви, че депозираните в последствие фактури №, № 2602/30.12.2006 и 2605/30.12.2006 г., съставляват частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, респективно същите не обосновават извода, че плащането е извършено на посочените дати във фактурите и касовите бонове. Представеният нотариален акт е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия и удостоверява извършените пред него действия. Независимо, че в определени случаи в практиката плащането може да се извърши на един по късен етап, то представените в случая фактури, разгледани в съвкупност с останалите доказателства, не установяват по безспорен начин горепосочения факт. С нотариалния акт е установено волеизявление на страните за заплащане на цената на продавача към датата на подписване на нотариалния акт. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема констатациите от РА за 2005 г. за законосъобразни. За данъчни периоди 2008 и 2009 г., съдът правилно е счел, че констатациите в РА са подкрепени от доказателства, неопровергани от жалбоподателката. Съдът подробно е анализирал всяко едно събрано по делото доказателство, и при съпоставката им е достигнал до обоснования извод, че органът по приходите законосъобразно е определил данъчната основа за облагане с данък през процесните периоди. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователни доводите на касатора относно получен непаричен доход в размер на 106 262,58 лв. от извършен ремонт на отдаден под наем търговски обект в гр. Русе. Позоваването на Златарска на изрична клауза, съдържаща се в договора за отдаване под наем на имот на "Домо ритейл" ЕООД, в която е описано, че ремонтът се извършва за сметка на жалбоподателката, не е безспорно доказателство за извършването на плащането. Правилно първоинстанционният съд е споделил констатациите на ревизиращите органи, според които ремонтът увеличава стойността на имота, следователно сумата от 106 262,58 лв., намалена с нормативно признати разходи в размер на 10%, представлява непаричен доход, върху който се дължи данък. По отношение на ревизираният период - 2009 г., настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че административният съд обосновано е обсъдил всички доказателства, въз основа на тях правилно е квалифицирал издаденият ревизионен акт за законосъобразен в тази негова част. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение преценява първоинстанционните мотиви относно приложението на чл. 22, ал. 1 от СК (отм., в сила до 30.09.2009 г.), като съответстващи на доказателствата по делото, респективно доводите на касатора са неоснователни. При издаване на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК горните фактически констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице. Фактическите констатации в РА не са опровергани от жалбоподателя в обсъждания казус. Съдът прецизно е анализирал всяко едно събрано по делото доказателство, при тяхната съпоставка е формулирал правилния извод за законосъобразно определяне в РА на допълнителните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. С оглед на изложеното по - горе, решението на АДмС- Варна като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Разноски: В съответствие с резултата по делото, в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 556 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение