Решение № 13485 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15591/2011 г.

Решение № 13485 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15591/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение Варна", гр. Варна, против решение № 2287 от 12.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2080/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура Варна, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение Варна" против мълчалив отказ на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура Варна за достъп до обществена информация по заявление № 4/12.05.2011 г., подадено от касатора. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Независимо, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като е посочил, че отхвърля жалба против мълчалив отказ, то по същество съдът в мотивите си е разгледал законосъобразността на изричния отказ, последвал подаването на жалбата срещу мълчалив отказ. Посочената фактическа грешка може да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред и не се отразява върху валидността и правилността на обжалвания съдебен акт. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че сдружението е подало заявление за достъп до обществена информация като е поискан отговор на въпросите - ще внесе ли протест до Административен съд Варна Окръжна прокуратура Варна по сделката за продажба на 122 дка от бившия областен управител на Област Варна на "Холдинг Варна" АД?; ще получи ли отговор сдружението от Окръжната прокуратура по двете жалби вх. № 2943/09 от 24.02.2011 г. и от 08.03.2011 г. по същия казус?; Ако прокуратурата не внесе протест на какво основание ще се позове? С оглед характера на исканата информацията съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация. Несъмнено отговорите на тези въпроси не са официална, не са и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. В случая не се иска информация за факти, а се искат отговори относно преценката на прокуратурата за спазване на законовите изисквания респ. за нарушаването им при извършена търговска сделка. Вторият от поставените въпроси е свързан с процесуалните права на подателя на жалба, за което е регламентиран процесуален ред в НПК, а третият е свързан отново с преценката на прокурора за наличието или липсата на законово основание да упражни правомощията си, регламентирани в закона. Следователно така формулираните въпроси не съдържат искане за достъп до обществена информация, а питане за извършване на конкретни процесуални действия по конкретен случай. В приложното поле на ЗДОИ попадат само онези актове на органите на съдебната власт, които са част от извършваната от тях административно правна дейност, но не и до правомощията им относно извършването на процесуални действия по конкретни дела за достъпа, до които е регламентиран друг законов ред. Информацията, събирана и съхранявана от прокуратурата се съдържа в разглежданите от нея дела и преписки. Тази информация е достъпна за страните по делата. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В конкретния случай специалният ред за получаване на поисканата информация е този уреден в Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо като е направил извод, че оспорения акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователен е доводът на жалбоподателя относно неизпълнение на препоръка 2002/2/ на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която е предоставено в компетентност на държавите-членки да разгледат от гледна точка на националното си законодателство и практика доколко принципите на тази препоръка могат да се прилагат и към информацията, съхранявана от законодателните и съдебните органи. В случая достъпът до информация на гражданите е регламентиран в чл. 5 от Закона за съдебната власт. При постановяване на обжалваното решение Административен съд гр. Варна не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че по делото е участвал прокурор от Окръжна прокуратура Варна не опорочава съдебното решение. Същият е взел участие в делото не като представител на административния орган, издал оспорения административен акт, а съгласно възложените му правомощия по чл. 16, ал. 1 вр. чл. 15 от АПК. Възражението на касаторът, че е следвало да участва прокурор от Административна прокуратура, е неоснователно, тъй като такава структура в прокуратурата липсва. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,