Определение № 122 от 08.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1842/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 630 от 20.03.2017г. по в.т.д.№ 5839/2016г. на САС,ТО, 11 състав в частта, с която въззивният съд е променил правния резултат по спора, отменяйки частично решението по т.д. № 546/2013г. на ОС Перник. Искането е за отмяна на решението в тези части и уважаване на иска до пълния предявен размер. Съставът на ВКС констатира, че спорът пред САС е бил висящ /с оглед Решение № 168 от 30.11.2016г. по т.д.№ 2830/2015г. на ВКС, І т.о/ за сумата 20 400лв. - възнаграждение по договор за охрана, както и лихва за забава 147.08лв., претендирани от ищеца [фирма] от възложителя [фирма], [населено място]. С обжалваното решение САС е отменил първоинстанционното решение, „в частта, с която „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация”Е., [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] възнаграждение за извършена работа - охрана на болницата, съгласно договор от 29.12.2011г., споразумение към него от 09.10.2012г. за периода м.януари-м.август 2013г. за разликата над 13 040лв., както и в частта, с която е осъдено да заплати обезщетение за забава върху главницата за разликата над 13 040лв. от датата на исковата молба 30.07.2013г. до окончателното изплащане.” Отхвърлителен диспозитив, съответстващ на отменената част на решението не е постановен. Поради това е налице непълно решение, твърдения и доводи за който порок, могат да се изведат от изложеното в касационната жалба. Касационното производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на състава на САС за постановяване на допълнително решение и формулиране на диспозитив, съответстващ на отменената от въззивния състав част от първоинстанционото решение. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.