Решение № 13739 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2010 г.

Решение № 13739 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК Образувано е по касационна жалба на Петранка Атанасова Георгиева, Стоянка Атанасова Симова и Кръстина Атанасова Манолова, всичките от гр. Бургас, срещу решение № 142 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 707 по описа за 2009 г. на Административен съд-Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против решение № 4789С от 16.04.2009 г. на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ)-Бургас. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че обжалваното решение отговаря на формалните изисквания на чл. 59 АПК, след като в него не е са посочени фактическите и правни основание за издаването му. Твърди се, че липсата на протокол № 9059А от 5.02.2007 г., послужил като основание за издаването на обжалваното решение, представлява нарушение на изискването за форма. На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил и това, че решението на ОСЗ не се отличава от предходното, отменено с решение на съда, като указанията, дадени в него не са изпълнени при издаването на новото решение. На последно място се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. От тях се установявало, че наследодателят на касаторите многократно е подавал молби до ОСЗ за обезщетяване със земя, но ОСЗ му е отговорила едва на последното искане. Твърди се, че заключението на вещото лице е било оспорено по отношение на обстоятелството, че молбата за обезщетяване е подадена преди обявяването на плана за обезщетяване на правоимащите, обн. в ДВ, бр. 86 от 2004 г. ОСЗ е лишила наследодателят на касаторите да бъде обезщетен реално със земя. Съдът не бил обсъдил спазването на процедурата по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. Към молбата е приложено и писмо с изх. № 621 от 29.06.2006 г. на ОСЗ до наследодателя Атанас Николов Стефанов. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него съдът постанови решение по същество, с което да отмени протоколно решение № 4789С от 16.04.2009 г. на ОСЗ-Бургас. Ответната страна по касационната жалба - началникът на ОСЗ-Бургас не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на материалния закон. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Атанас Николов Стефанов, против решение № 4789 С от 16.04.2009 г. на ОСЗ-Бургас, с което на Атанас Николов Стефанов е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: за обезщетяване само с поименни компенсационни бонове (ПКБ) по чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ за 13.000 дка, трета категория по 910 лв. на стойност 11 830 лв. Стойността на земята, съответно и на обезщетението е изменена на 14 950 лв., като стойността на лева е равна на броя на ПКБ (1 лев = на 1 ПКБ). ОСЗ е използвала 100% от предоставената общинска земя за обезщетение на правоимащите и няма възможност за обезщетение със земя, според изложените мотиви в решението. От приложените по делото писмени доказателства, съдът е установил фактическата обстановка по спора, относно това, че признатата, но невъзстановена земя е била включена в капитала на търговско дружество, като процедурата по обезщетяване с акции по реда на чл. 18 ЗППДОбП (отм.) не е била приключила. След изтичането на сроковете за това, преписката е върната на ОСЗ. С молба от 25.01.2007 г. Атанас Николов Стефанов, починал на 5.04.2009 г., е поискал от ОСЗ, да бъде обезщетен за тези 13 дка, включени в "Булес" АД, гр. Бургас, със земеделска земя. ОСЗ на основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е признала правото на обезщетение, като е определила стойността на земята, която реално не може да бъде върната. Размерът на стойността на земята е равен на стойността на обезщетението. Това решение е било обжалвано пред районния съд, който е изменил размерът на обезщетението, според заключението на вещото лице от 11830 лв. на 14 950 лв. Последвало е издаването на решение № 4789 А от 7.07.2008 г., с което по реда на чл. 19, ал. 17, т. 2 ППЗСПЗЗ Атанас Стефанов е бил обезщетен само с ПИК, което решение е било отменено с решение № 233 от 26.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1775/2008 г. на Административен съд-Бургас. Съдът е върнал на ОСЗ делото като преписка, за издаването на ново решение, съответно мотивирано, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на това съдебно решение е и постановеното № 4789 С от 16.04.2009 г., предмет на жалбата. По новото оспорване на това решение, съдът е приел, че в него има описание на фактическото и правно основание за издаването му, като отделно от това е мотивирано и защо обезщетяването е само с ПКБ - земята по плана за обезщетяване е използван изцяло и няма възможност за обезщетяване със земя. От приложеното решение № 4789 от 5.02.2007 г. на ОСЗ-Бургас съдът е установил, че с него е определен начинът на обезщетяване само с ПКБ. Това решение е влязло в сила, поради което съдът е приел, за неоснователно оспорването отново на начина на обезщетяване. За изясняване на възможността за обезщетяване със земя от общинския поземлен фонд съдът е приел заключение на експерт, от което е възприел, че планът за обезщетяване е обнародван в ДВ, бр. 86 от 2004 г., а молбата за обезщетяване със земя е подадена на 27.01.2007 г. От заключението е прието и това, че след плана за обезщетяване не е провеждана друга процедура по реда на чл. 19, ал. 11 и 16 ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че решението е мотивирано и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Жалбата е преценил като неоснователна, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението, че решението на ОСЗ-Бургас е немотивирано, а оттам и решението на съда е необосновано. Твърдението се свързва с липсата на протоколно решение № 9059 А от 5.02.2007 г. По делото е приложено писмо-отговор на ОСЗ до съда - лист 90 от делото, в което е обяснено, че не е издавано такова протоколно решение, но за да се постанови решение за обезщетяване за земята от 13 дка, за която е отказано получаването на акции от търговското дружество, е използван този номер на протоколното решение. С решение № 9059 от 10.03.1993 г. е било признато правото на собственост на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Атанас Стефанов върху 20 дка земеделска земя, от които за 7 дка е признато обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, а за останалите 13 дка - по реда на чл. 18 от отменения ЗППДОбП. Това решение е коментирано в констативния протокол от 24.03.1995 г., съставен от управителя на "Булес" ЕООД и наследодателя Никола Стефанов Николов, вероятно наследодател на Атанас Стефанов- лист 47 от делото. За да се издаде ново решение, с което да се признае правото на обезщетение за тези 13 дка, за които не са получени акции по реда на отменения ЗППДОбП е използван вписания номер на непостановеното протоколно решение № 9059 А. Това не прави обжалваното решение немотивирано, както и решението на съда необосновано. Второто твърдение в касационната жалба, че решението на ОСЗ е немотивирано и с него не е изпълнено съдебното решение е също неоснователно. В мотивите на обжалваното решение е обяснено защо обезщетяването е само с ПКБ, поради използване изцяло на земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд. Последното твърдение в касационната жалба, че наследодателят на касаторите е подавал многократно молби до ОСЗ за обезщетяване със земя, но е получил отговор само на последното писмо дори и да е вярно, не променя с нищо установената фактическа обстановка и правните изводи на съда. Заявителят на земеделската реституция е имал право на обезщетение с акции, поради което за земите в размер на 13 дка не е представил доказателства, преди обнародването на плана за обезщетяване, че не е получил обезщетение и вида, в който го претендира. Всъщност собственикът по земеделската реституция има право само на едно обезщетение или с акции, или със земеделска земя от общинския поземлен фонд и/или ПКБ. ОСЗ не е имала правното основание да постанови решение за признаване на правото на обезщетение за възстановената собственост върху земята, която реално не може да се възстанови, без да са представени доказателства, че Атанас Стефанов не е бил обезщетен с акции. Забавянето на представянето на доказателства в този смисъл на ОСЗ не може да се вмени във вина на органа по поземлената реформа. По делото съществуват доказателства в подкрепа на този извод - молба от Атанас Стефанов до ОСЗ за обезщетяване със земя с дата 25.01.2007 г., писмо от Министерството на промишлеността за удовлетворяване на искането за обезщетение с определения брой акции, изпратено чрез общинския съвет до наследниците на Никола Стефанов Николов и Атанас Николов Стефанов, заявление от Атанас Стефанов до ОСЗ за обезщетяване със земя - листове 24, 25 и 26 от делото, както и отговор на началника на ОСЗ-Бургас до Атанас Стефанов, за невъзможността да бъде обезщетен със земеделска земя, по същите причини, изложени в мотивите на обжалваното решение - лист 16 от делото. Представеното копие от писмо с изх. № 621 от 29.06.2006 г. на ОСЗ до Атанас Стефанов към касационната жалба, потвърждава още веднъж горния извод, за забавяне представянето на доказателства за това, че не са получени акции. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение