Определение № 402 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2015 г.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. Н. М., чрез адв. Р. В. Б., от АК М., против разпореждане от 19.03.2015 г. на Монтанския окръжен съд, с което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 16/2015 г. в полза на Ю. Д. Б.. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е недопустимо и незаконосъобразно – било издадено на несъществуващо основание, в изпълнителния лист имало добавки върху цифрите от ЕГН, въззивното решение не е влязло в сила, тъй като срещу него има подадена касационна жалба, а то не подлежи на предварително изпълнение по чл. 242 ГПК. Насрещната страна Ю. Д. Б. е отговорил, че частната жалба е неоснователна – евентуално има допусната техническа грешка в самия изпълнителен лист – в изписване на годината при цитиране делото на първоинстанционния Ломски районен съд – 2015, вместо 2014 г. Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, въззивният съд е приел, че осъдителното му решение по чл. 45 ЗЗД може да бъде изпълнено предварително по силата на чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК. Подадената касационна жалба е пречка да влезе в сила въззивното решение, но въпреки това, щом е осъдително, то подлежи на изпълнение, според изричната законова разпоредба. Дали има допусната грешка при изписване номера на първоинстанционното решение в издадения изпълнителен лист, няма отношение към правилността на разпореждането по чл.. 404, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, а от друга страна, изпълнителният лист е издаден на основание въззивното решение и цитирането на същото е достатъчно за реквизитите на изпълнителния лист. Ако е допусната грешка в ЕГН на длъжника в самия изпълнителен лист, това евентуално е основание за допускане на явна фактическа грешка, но също няма отношение към правилността на разпореждането, с което еиздаден изпълнителния лист. В заключение, частната жалба е неоснователна, като разпореждането следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение