Определение № 142 от 14.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3065/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 154/08.01.2016г. по вх. рег. на ВКС, подадена от Столична Община, чрез процесуалния представител адв. К. Я.-И.., с искане за допълване на решение № 172/16.12.2015г. по т.д. № 3065/2014г. по описа на ВКС, в частта за разноските. Моли да бъдат присъдени направените от общината разноски за трите инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска. Твърди, че дължимите разноски са в размер на 942.62 лв. Също така е направено искане и за намаляване на присъдените на ищеца с въззивното решение разноски, съобразно с уважената част от цената на иска. Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК- [фирма], [населено място] е получил препис от молбата на 18.05.2016г., но не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена от легитимирана страна в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Производството по т. д. № 3065/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II отд. е образувано по касационна жалба на Столична Община срещу решение №1248 от 11.06.2014 г. на Софийски апелативен съд по т. д. № 7447/2013 г., като в касационната жалба касаторът е поискал присъждане и на сторените в касационното производство разноски. С решение № 172 от 16.12.2015г. по т.д. № 3065/2014г. на ВКС на касатора са присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 333, 03 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. За да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на страната по реда на чл. 78 ГПК е необходимо да бъде доказано извършването им. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия случай Столична Община е представила доказателства – платежни нареждания и фактури, за извършени разноски на стойност 6 960.84 лв. общо за трите инстанции. Също така своевременно са представени и списъци по чл. 80 ГПК пред всяка инстанция. От това следва, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като на молителя се присъдят разноски за трите инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска. Предявеният иск е уважен за сумата от 35 521.93 лв. и съответно е отхвърлен за сумата от 7 174.97лв. Отхвърлената част на иска се явява в процентно съотношение в размер на 16.8% от първоначално предявената претенция. От това следва, че в същото процентно съотношение ще бъде уважена и претенцията на общината за разноски или за трите инстанции дължимата сума е 1 169.42 лв. От тази сума обаче следва да се приспадне присъдената с решение № 172 от 16.12.2015г. по т.д. № 3065/2014г. на ВКС сума от 333, 03 лв., т.е. решението на съда трябва да се измени в частта за разноските като на Столична община се присъдят още 836.39 лв. По отношение на направеното искане за намаляване на присъдените на ищеца- [фирма] разноски съдът установи следното: дружеството е представило списъци по чл.80 ГПК и доказателства за направени разноски пред трите инстанции в размер на 8 590.87 лв. Процентното съотношение на уважената част от иска към първоначално предявената сума е в размер на 83.2%, което означава, че за трите съдебни инстанции на дружеството се дължат разноски в размер на 7 147.60 лв. От данните по делото, обаче се установява, че на страната са присъдени разноски в размер на 8 035, 76 лв. Това налага решението на ВКС да бъде изменено в частта за разноските като присъдената в полза на [фирма] сума бъде намалена с 888, 16 лв. Водим от изложеното, състав на ВКС, II т. о.