Определение № 43 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 117/2019 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 2588/10.08.2018 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5752/2017, с което е потвърдено определение № 26344/11.10.2017 на Софийския градски съд по гр.д. № 11407/2017 за връщане на исковата молба като недопустима. Недоволен от определението е жалбоподателят Е. Д. М., представляван от адв. Р. Т. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за отговорността на съдебния заседател за вреди от осъществяването на правораздаване, който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното разпореждане е въззивно и туря край на производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съдебният заседател не отговаря за вреди от служебните си действия при осъществяването на съдебната власт, тъй като той участва в съдебен състав с еднакви права и задължение като съдия. За вредите от действията на съдиите и съдебните заседатели, в това им качество, отговаря държавата, която (отговорност) може да бъде реализирана, по ЗОДОВ или на общо основание по иск срещу държавния орган, към който се числи претендирания причинител на вредата. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласно чл. 66 ЗСВ, когато участват в съдебен състав, съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение