Решение № 13782 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4157/2013 г.

Решение № 13782 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4157/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против частта от решение № 33/13.02.2013 г., постановено по адм. д. 349/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 111102340/25.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 147/19.03.2012 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно частта, в която на физическото лице Калю Найденов Марешки по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 326.71 лв. и лихва над 53.06 лв. за него и за 2010 г. - над 736.89 лв. данък и лихва за него над 43.62 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че в оспорената част е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната част от решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА като излага много подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЕТ "Селектрон - КМ - Калю Марешки", собственост на Калю Найденов Марешки, оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решение № 33/13.02.2013 г., постановено по адм. д. 349/2012 г. по описа на АС - Велико Търново е отменен РА № 111102340/25.11.2011 г., потвърден с Решение № 147/19.03.2012 г. на ДД "ОУИ" относно частта, в която на физическото лице Калю Найденов Марешки по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 326.71 лв. и лихва над 53.06 лв. за него и за 2010 г. - над 736.89 лв. данък и лихва за него над 43.62 лв. За да отмени РА административният съд обосновава изводите си за незаконосъобразност на РА с принципа, че подоходното облагане на физическите лица се извършва в годишен размер, т. е. обхваща доходите на лицето, направени в рамките на цялата календарна година, а не на месечна база, която на практика е приложена от органите по приходите при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата против други части на РА не е обжалвана и не е предмет на касационен контрол Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът приема за доказано и законосъобразно наличието на предпоставките за извършване на ревизията, приключила с оспорения пред АС-Велко Търново РА, по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Това обстоятелство не се оспорва пред настоящата инстанция и следва да бъде прието и с оглед поведението на ревизираното лице, което не е подало касационна жалба против частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата му против други части от РА. На практика по този ред е определена само данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на ревизираното лице като физическо лице, но за база са използвани сумите, които са били необходими за покриване на извършени плащания, за които е формиран недостиг според счетоводството на едноличния търговец. Органите по приходите твърдят, че физическото лице Калю Марешки е предоставяло средства за дейността си като ЕТ "Селектрон - КМ - Калю Марешки". Съдът приема, че от счетоводството на едноличния търговец действително се установява изразходване на средства, но те представляват укрити приходи на самия едноличен търговец, който в края на 2009 г. и 2010 г. е "стопявал" от счетоводна гледна точка получената разлика чрез внасяне на средства на собственика. В подкрепа на тези констатации е изготвената счетоводна експертиза, която е съставила паричен поток, при който са отчетени както първичните документи на едноличния търговец, така и движението на личните финанси на Калю Марешки (срочни депозити, дебитни картови сметки, включително и необходими разходи за издръжка според статистически данни). В частта от производството по делото, което е висящо пред настоящата инстанция, касаторът оспорва изводите на съдебно-счетоводната експертиза. Оспорването на заключението на вещото лице Теодора Бойчева е извършено и при неговото приемане в съдебно заседание на 23.01.2013 г. с аналогични правни доводи, които подробно са обсъдени от решаващия съд. Настоящият съдебен състав изцяло възприема и споделя правните изводи на решаващия съд, които са съобразени и с практиката на Върховния административен съд по основния спорен въпрос по делото, а именно относно начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите на физическите лица по реда на чл. 122 от ДОПК. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение на закон. При проследяване на паричния поток подходът на съдебната експертиза, приета в съдебната фаза на производство, отчита всички относими обстоятелства. Неоснователно е позоваването в касационната жалба, че съдът е извършил неправилно тълкуване на понятието "годишна база", защото превишението на разходите спрямо приходите следва да се изчислява към всеки отделен момент, в която е извършен съответния разход. Облагаемият доход на физическото лице се прави на база паричния поток на едноличния търговец, но следва да се спазват правилата за облагането на физическите лица - на годишна база. В този смисъл неотносимо е позоваването в касационната жалба на принципа за текущо счетоводно отчитане, задължаващ едноличният търговец да отразява в съответния данъчен период всяка стопанска операция. Принципът на текущо счетоводно отчитане не изисква формиране на счетоводен резултат като разлика между приходи и разходи към всяка отделна счетоводна операция. Счетоводен финансов резултат също се формира на годишна база. По конкретното дело дори не е установено "текущо" финансиране на дейността на едноличния търговец от физическото лице. Според констатациите в РА в края на всеки отчетен период на 2009 г. и 2010 г. Калю Марешки е внасял средства по сметка 501 "Каса", с които е неутрализирал счетоводната разлика в паричните приходи и разходи на едноличния търговец. Внесените средства по този ред са отчетени от вещото лице като разходи за физическото лице и са включени в паричния поток, от който също са установени недостиг на средства. Следователно не са налице основания да се приеме, че незаконосъобразно съдът частично е отменил РА като се е позовал на изчисленията на вещото лице и изготвения от него паричен поток за двата спорни периода 2009 г. и 2010 г. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не претендира заплащане на такива, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,