Определение № 171 от 06.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 360/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на К. И. Б. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу определение №397от 12.12..2013 г. по търг. дело №4505/13 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 17 от 05.03.2002 г. по гр.д. №788/2001 на ОС-Враца, с което по реда на чл. 630 ал.2 ТЗ е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност К. И. Б. в качеството му на [фирма] –с. Т., [община]. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, Първо т.о. приема следното: посочената прокурорска преписка №2550/2008 на ОП-В. не би могла да бъде новооткрит факт или доказателство, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни при решаването му, доколкото самата преписка е образувана пет години след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Не е налице и спазването на тримесечния срок по чл.305 ал.1, т.1 ГПК, който започва да тече от деня, в който на молителя е станал известен фактът или от този, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство- чл.305 ал.1, т.1 ГПК, тъй като при произнасяне от зам.окр. прокурор на В. с постановление от 15.12.2009 г. е било разпоредено да се уведоми авторът на сигнала, по който е образувана самата прокурорска преписка. Относно соченото основание за отмяна по чл.303 ал.1, т.2 ГПК в обжалваното определение се излагат съображения, че не е налице установяване по надлежен ред / т.е с влязла в сила присъда/ на някое от визираните в тази разпоредба като основания за отмяна престъпления, поради което и последната се явява недопустима. Настоящият съдебен състав не споделя горните изводи по следните съображения: Няма данни, че молителят Б. е узнал за материалите по прокурорската преписка, които той сочи като новооткрити факти или доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 ,т.1 ГПК преди посочената от него в самата молба за отмяна дата:12.06.2013 г., когато за пръв път е получил достъп до прокурорска преписка №2550/2008 на ОП-В., поради което следва да се приеме, че срокът по чл.305 ал.1,т.1 ГПК е спазен с подаване на молбата за отмяна на 31.07.2013 г.. Останалите изложени в мотивите на обжалвания акт съображения се отнасят до основателността на молбата за отмяна, но не и до нейната допустимост, тъй като последната зависи само от спазването на срока за подаване и до естеството на акта, чиято отмяна се иска, както и до процесуалната легитимация на молителя. С оглед изложеното обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл.303 ал.1 т. т.1 и 2 ГПК следва да се отмени и преписката да се върне на състава, който го е постановил за разглеждане и произнасяне по същество. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение