Определение № 197 от 14.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2491/2017 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5155 от 30.06.2020 г. на касатора „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие, с искане за връщане на сумата от 10 000 лв., внесена по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1326/12.06.2017 г. по в.гр.д. № 5898/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Като поддържа, че производството по делото е приключило с постановяване на определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, счита, че има правен интерес внесената сума по специалната сметка на ВКС да му бъде възстановена по посочена от него банкова сметка. Сочи, че предходна негова молба от 16.05.2018 г. с идентично искане е била оставена без уважение, поради непредставяне на доказателства за удовлетворяване вземането на страната, в чиято полза е осъдителният диспозитив. Към настоящата си молба представя доказателства за изплащане на задължението чрез извършен превод по образувано за принудителното му събиране изпълнително дело. Ответната страна по делото – Р. В. П., от [населено място], не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на молителя, за да се произнесе по искането, съобрази следното: С определение № 375 от 07.07.2017 г. по ч.т.д. № 1568/2017 г. състав на ВКС, ІІ т. о., е спрял изпълнението на въззивно решение № 1326 от 12.06.2017 г. по в.гр.д. № 5898/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6558 от 08.08.2016 г. по гр.д. № 7340/2014 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Р. В. П. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.01.2014 г. до окончателното й изплащане. Изпълнението на решението е спряно на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, след като е установено, че въззивното решение е обжалвано с редовна и допустима касационна жалба от „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ и че на 28.06.2017 г. застрахователят е внесъл по набирателната сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на сумата от 10 000 лв. С постановено по настоящото дело определение № 171 от 19.03.2018 г. въззивното решение на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 5898/2016 г. не е допуснато до касационно обжалване, поради което същото е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3 ГПК. С молба с вх. № 4890 от 18.05.2018 г. касаторът е поискал внесената като обезпечение сума да му бъде върната, като искането е оставено без уважение с определение № 272 от 30.07.2018 г. по настоящото дело. В определението си съставът на ВКС е изложил мотиви, че в хипотезата, когато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не е било допуснато и с това е приключено производството по чл. 288 ГПК, сумата следва да се използва за изпълнение на решението, поради което и не подлежи на връщане на страната, осъдена да я заплати. Извън предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК, освобождаване, т.е. връщане, на внесеното по специалната набирателна сметка на ВКС обезпечение, е възможно само при представяне на писмени доказателства за пълното удовлетворяване на страната, в чиято полза е осъдителният диспозитив, а към молбата за освобождаване на внесеното обезпечение са липсвали както твърдения, така и доказателства за изпълнение на задължението. Съобразявайки обстоятелствата по делото, настоящият състав на ВКС приема, че молбата за освобождаване на внесената като обезпечение парична сума е неоснователна. Съгласно чл. 82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, на която са станали изискуеми. Молителят „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ е внесъл по сметка на ВКС сумата 10 000 лв. като обезпечение по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението на постановено срещу него осъдително въззивно решение, което не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 19.03.2018 г. Според разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, изискуемостта на вземането за освобождаване на внесени като гаранции суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съответното съдебно производство. Лицето, в чиято полза е присъдено вземането – ищецът Р. В. П., не е предприело действия за удовлетворяване от сумата на обезпечението, но настоящият молител е погасил задължението си като е превел дължимата на кредитора сума по образувано за принудителното събиране на вземането изпълнително дело, доказателства за което представя едва с настоящата си молба. Следователно, с оглед плащането на всички присъдени в полза на Р. В. П. суми, следва да се приеме, че е отпаднало основанието за обезпечаване изпълнението на вземането. Същевременно обаче, искането е направено след изтичане на едногодишния срок по чл. 82 ГПК, считано от настъпване изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията, съгласно даденото принципно разрешение в съобразителната част към т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в рамките на който молителят е могъл да упражни правото си да поиска връщане на внесената като обезпечение сума. Едногодишният срок по чл. 82 ГПК е започнал да тече от 19.03.2018 г. и е изтекъл на 19.03.2019 г. След последния посочен момент застрахователят не е носител на правото на възстановяване на внесената на основание чл. 282, ал. 2 ГПК гаранция. Настоящата молба за връщане на внесената гаранция е подадена едва на 30.06.2020 г., т.е. извън рамките на този срок, поради което сумата по гаранцията следва да се внесе в приход на държавния бюджет. Изводът за просрочие на искането не се променя и от факта, че по делото след постановяване на определението за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е депозирана предходна молба от 18.05.2018 г. с идентично искане. Същата е оставена без уважение като неоснователна по изложените в определение № 272 от 30.07.2018 г. мотиви. След 19.03.2019 г. молителят е загубил възможността да иска възстановяване на паричната гаранция поради свое процесуално бездействие в периода до изтичането на едногодишния срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение