Определение № 1862 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Прогрес“ АД с [ЕИК], гр. Своге, представлявано от изпълнителния директор Г. Георгиев срещу Определение № 11080 от 14.12.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. № 9521/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Прогрес“ АД срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0302-000210/22.10.2020 г. на полицейски инспектор в Районно управление – Царево към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер) за 190 дни на основание чл. 171, т.2, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като просрочена и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. Счита определението за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и неотчетени от съда съществени нарушения относно връчването на оспорената заповед. Сочи конкретно, че ЗППАМ е връчена на Г. Георгиев като физическо лице - адресат на акта, поради което не може да се приема, че засегнато от заповедта дружеството е надлежно уведомено и спрямо последното не е изтекъл срока за оспорва на акта. Иска от съда обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Ответната страна не ангажира становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК, на 20.12.2023 г. при връчено съобщение за определението на 18.12.2020 г., от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е надлежно връчена лично на законния представител на дружеството Г. Георгиев на 31.08.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена едва на 15.09.2023 г., т.е след установения срок за това в чл. 149, ал.1 от АПК. Съдът е изложил мотиви и защо не е приел за основателен довода, че представляващият дружеството е бил обективно възпрепятстван да организира защитата си и да подаде жалбата в срок, поради командировка в периода 05.09.2023 г. - 14.09.2023 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Няма спор между страните, че оспорената ЗППАМ е връчена на 31.08.2023 г., в първоначалната жалба фактът се признава изрично от законния представител на дружеството Г. Георгиев. Няма спор между страните, че жалбата до АССГ е депозирана на 15.09.2023 г. Тази дата се установява, както от щемпела на входящия регистър на съда (горен десен ъгъл), така и от отбелязаната от жалбоподателя дата на съставянето на самата жалба в долния ляв ъгъл на последната. Съгласно чл. 149, ал.1 АПК административните актове могат да се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им като в конкретния случая изтича 14.09.2023 г. (четвъртък, присъствен ден). Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че жалбата е подадена след установения за това срок, поради което е недопустима за разглеждане. Основният довод в частната жалба за неправилност на обжалваното определение е, че оспореният акт не е връчен на Г. Георгиев в качеството му на законен представител на „Прогрес“ А, като физическо лице - адресат на акта. Доводът е неоснователен. Действително в полето разписка за връчването на ЗППАМ не е отбелязано качеството, в което на Г. Георгиев е връчена заповедта, но този пропуск би имал значение ако конкретното лице не беше законен представител на дружеството. Видно, от самия текст на първоначалната жалба, подписана от Г. Георгиев в качеството му на изпълнителен директор, представляващ „Прогрес“ АД, е че същият приема заповедта за връчена на 31.08.2023 г. и на дружеството чрез него, поради което изтъква и служебната си ангажираност като довод за обективни обстоятелства възпрепятствали го да подаде жалбата в срок. В тази връзка правилен е и изводът на съда, че служебната ангажираност на представляващия дружеството за част от срока за обжалване не представлява непредвидено обстоятелство, което да налага възстановяване на срока за обжалване. Това е така, тъй като служебната ангажираност обхваща само част от срока за обжалване, а и както сочи съдът жалбата се счита своевременно и надлежно подадена и когато същата е подадена чрез пълномощник и/или по пощата, или чрез друга куриерска услуга, поради което бездействието на засегнато от заповедта лице не може да бъде оправдано. Неоснователен е и доводът в частната жалба, че ЗППАМ е следвало да бъде връчена по правилата на Закона за административните нарушения и наказания и съответно на Наказателно-процесуалния кодекс. Оспорената ЗППАМ е с правно основание чл. 171, т.2, б. а“ ЗДвП, а съгласно чл. 172, ал. 5 от същия закон производството се развива по правилата на АПК. С оглед изложеното, определението, предмет на контрол, следва да се остави в сила като правилно и съответно на закона и представените по делото доказателства. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение