Определение № 354 от 15.08.2025 г. на ВКС по н. д. № 758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на осъдения Х. С. С. против разпореждане № 191/24. 06. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 28/2024 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Жалбоподателят поддържа, че отказът да бъде възстановен срокът за касационно обжалване е незаконосъобразен като в подкрепа на това твърдение излага доводи за отсъствие на знание за постановената въззивна присъда, за нарушено право на защита и неспазени уговорки от страна на служебния защитник. Релевира и такива, отнасящи се до другия осъден по делото П. И. П.. Направено е искане за отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: С присъда № 6/17. 04. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 28/2024 год., Апелативен съд – Варна е отменил първоинстанционния съдебен акт по н. о. х. д. № 268/2022 год. на Окръжен съд – Варна и е признал подсъдимите Х. С. С. и П. И. П. за виновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК като ги е осъдил на по три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На 13. 06. 2025 год. от Х. С. е постъпила молба за възстановяване на срока за обжалване на въззивната присъда ведно с приложена към нея касационна жалба. С определение № 169/24. 06. 2025 год. Варненският апелативен съд е оставил без уважение молбата на С. за възстановяване на срока по чл. 350, ал. 1 от НПК. С разпореждане № 191/24. 06. 2025 год. е върната подадената от С. касационна жалба. Така установеното процесуално развитие на делото и съдържанието на сезиращия настоящата инстанция документ изисква да се посочи, че жалбоподателят е допуснал смесване на две различни процедури. Първата от тях е по чл. 346, т. 4 от НПК и има за предмет проверка на постановено за първи път от въззивната инстанция решение или определение, с което се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, а втората е по чл. 351, ал. 6 от НПК, в която се проверява законосъобразността на връщането на касационна жалба или протест. Сроковете за иницииране на производството и редът, по който се разглежда същото, са коренно различни – съответно петнадесетдневен по силата на чл. 350 от НПК и провеждане на открито съдебно заседание в първата хипотеза и седемдневен срок за сезиране на касационната инстанция и разглеждане на делото в закрито заседание в случаите по чл. 351, ал. 6 от НПК. Доколкото с него се препятства по-нататъшното развитие на наказателното производство, определението, с което е отказано възстановяване на срока за касационно обжалване би могло да бъде проверено по реда на чл. 353 и сл. от НПК, но с оглед изрично направената от жалбоподателя индивидуализация на атакувания от него съдебен акт с номер и дата на постановяването му предмет на проверка в настоящото производство се явява само и единствено разпореждането за връщане на касационната жалба. За да постанови своя акт, съдията докладчик от апелативния съд е приел, че касационната жалба на Х. С. е просрочена. Съгласно чл. 350, ал. 1 от НПК жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, т. е. в петнадесетдневен срок от обявяването ѝ. В коментирания казус въззивният съдебен акт е бил обявен в присъствието на страните на 17. 04. 2025 год. Съобразно правилото на чл. 183, ал. 2 от НПК срокът за касационно обжалване е започнал да тече на следващия ден – 18. 04. 2025 год. и е изтекъл на 02. 05. 2025 год., петък, работен ден. Касационната жалба е подадена едва на 13. 06. 2025 год., т. е. близо месец и половина след изтичане на срока за обжалване на второинстанционната присъда. Ето защо като е постановил връщането ѝ, докладчикът от въззивния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Всички доводи, с които С. обосновава претенцията си за процесуална незаконосъобразност на разпореждането за връщане на касационната жалба, са относими към правилното приложение на чл. 186 от НПК в производството за възстановяване на срока за обжалване на новата присъда на въззивната инстанция. Същото обаче е приключило и определението, с което е отказано това възстановяване, не е било атакувано, поради което е влязло в сила. Наред с това част от изтъкнатите от С. аргументи не се отнасят до собствените му процесуални права, а касаят правата на другия осъден по делото П. П., по чиято частна жалба е отказано образуване на производство по чл. 351, ал. 6 от НПК поради просрочването ѝ. С оглед всички тези съображения частната жалба на Х. С. С. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение