Определение № 5693 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. В. Б., в качеството му на баща и законен представител на К. Л. Б. – малолетен, срещу Определение № 15156/21.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4498/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Л. В. Б., в качеството му на баща и законен представител на малолетното си дете К. Л. Б., срещу Решение №215/12.03.2026г. по Протокол № 58 от 12.03.2026г. на Столичен общински съвет, с което е утвърден списък с определените прилежащи райони на училищата за обхват на учениците за прием в първи клас в общинските училища на територията на Столична община за учебната 2026/2027 учебна година - Приложение № I към него, в частта, с която адрес гр. София, ул. Константин Петканов №25б е включен в прилежащия район на 21.СУ „Христо Ботев“; както и искането за спиране на предварителното изпълнение на решението; производството по адм. дело №4498/2026г. по описа на АССГ е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за неправилно стесняване на приложното поле на чл. 147, ал. 1 АПК – пренебрегната била хипотезата на застрашеност на правата. Твърди, че с влязло в сила решение на АССГ по адм. дело № 3159/2025 г. изрично му е признат правен интерес, че Столичният общински съвет (СОС) системно възпроизвежда вече отменен като незаконосъобразен акт, че характерът на оспорения акт обуславя по-широк кръг на правен интерес, че съдът не се е произнесъл по искането за обявяване на нищожност, че мотивите на съдът относно искането за спиране са неправилни, че е налице противоречие със предходна съдебна практика на същия съд – решението по адм. дело № 3159/2025 г., че му е нарушено правото на достъп до съд. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Столичен общински съвет я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът се представлява от юрк. Якуб. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 4498/2026 г. на АССГ е било образувано по жалба от Л. В. Б., в качеството му на баща и законен представител на малолетното му дете К. Л. Б., срещу Решение №215/12.03.2026г. по Протокол № 58 от 12.03.2026г. на СОС, с което е утвърден списък с определените прилежащи райони на училищата за обхват на учениците за прием в първи клас в общинските училища на територията на Столична община (СО) за учебната 2026/2027 учебна година - Приложение № I към него, в частта, с която адрес гр.София, ул.Константин Петканов №25б е включен в прилежащия район на 21.СУ „Христо Ботев“. Съдът е посочил, че с жалбата е направено и искане за спиране на основание чл.180, във вр. с чл.166, ал.2 АПК на изпълнението на решението, в оспорената му част, до окончателното приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. За да остави без разглеждане жалбата, както и искането за спиране на предварителното изпълнение, на основание чл.159, т.4 АПК и прекрати производството по делото, решаващият съд, след анализ на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК е посочил, че за да обоснове правния си интерес, жалбоподателят предполага че възприетата с оспореното решение методика за определяне на прилежащи райони на училищата за обхват на учениците за прием в първи клас за учебната 2026/2027г., ще бъде възпроизведена и за учебната 2027/2028г., за която детето му ще кандидатства за прием в първи клас в общинско училище на територията на СО. Посочвайки, че дколкото обжалваното решение касае прием на ученици в първи клас в общинските училища през учебната 2026-2027г., няма основание то да се прилага за приема за 2027-2028г., съответно то не засяга права и правни интереси на жалбоподателя и неговото дете. По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението, съдът е посочил, че ако същото бъде допуснато това би възпрепятствало получаването на точки за адрес в района на 21.СУ „Христо Ботев“ при класирането, като не би донесло такива за желаното от жалбоподателя 107.ОУ „Хан Крум“. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, тъй като обжалваното от него решение на СОС касае учебната 2026/2027 г., през която учебна година малолетния К. Л. Б. няма да кандидатства за прием в първи клас. Съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) учениците постъпват в държавните и в общинските училища на местата, определени с училищния, с държавния и с допълнителния държавен план-прием. Училищният план-прием определя броя на местата, на които учениците постъпват в първия от класовете на началния и/или на прогимназиалния етап, с изключение на случаите по ал. 3, т. 5, а за вечерните училища, специалните училища, училищата към местата за лишаване от свобода и за българските училища в чужбина – и за първия от класовете на етапите от средната степен на образование. Този брой може да се променя от директора в следващите класове в съответствие с реално записаните ученици. В чл. 143 ЗПУО е предвидено, че училищният план-прием се определя преди началото на учебната година от директора на училището при условията и по реда на държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и при спазване на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Съгласно чл. 22 ЗПУО държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. Според чл. 22, ал. 2, т. 19 ЗПУП държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за: организацията на дейностите в училищното образование. Според чл. 22, ал. 10 държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 19 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата. Процедурата по утвърждаване на училищния план прием е уредена в Раздел II „Планиране и осъществяване на училищния прием“ (чл. 41- чл. 47) от Наредба № 10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (Наредба № 10 от 1.09.2016 г.). Видно е, че училищният план прием се определя за всяка предстояща учебна година. В случая, с обжалваното решение на СОС се утвърждава списък с определените прилежащи райони на училищата за обхват на учениците за прием в първи клас в общинските училища на територията на СО за учебната 2026/2027 учебна година. Правилен е изводът на съда, че за Л. В. Б., в качеството му на баща и законен представител на К. Л. Б. – малолетен, липсва правен интерес от оспорването, тъй като К. Л. Б. няма да кандидатства за прием в първи клас през учебната 2026/2027 година, е през следващата учебна година, за която съгласно нормативната уредба се определи прилежащ район на училищата. Неоснователно в частната жалба се сочи, че съдът е стеснил приложното поле на чл. 147, ал. 1 АПК. Тази разпоредба определя лицата, които имат право на оспорване. Действително в нея се сочат и лицата, чиито права за застрашени от административен акт. Но в случая такова застрашаване на правата няма, защото както се посочи училищният план-прием се определя за всяка учебна година. Процесното решение не засяга и не застрашава, в смисъла описан от жалбоподателя, правата му. За следващата учебна година по реда на чл. 43 от Наредба № 10 от 1.09.2016 г. ще бъдат определени прилежащи райони на училищата за обхват на учениците, като се съобразят предвидените в нормативната уредба изисквания. Дали тези райони ще са същите като за учебната 2026/2027 година не може да се определи към настоящия момент, защото при определянето на училищният план-прием се вземат предвид броя на учениците в населеното място, училищната мрежа, ДОС за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и съобразно информационната система и стратегията на общината – чл. 42 от Наредба № 10 от 1.09.2016 г. Цитираното от частния жалбоподател решение на АССГ по адм. дело № 3159/2025 г. не признава правен интерес на жалбоподателя за оспорване на Решение №215/12.03.2026г. по Протокол № 58 от 12.03.2026г. на СОС в обжалваната му част, тъй като на първо място то касае друг акт – на кмета на СО и на второ място не е задължителна съдебна практика. Предвид, че съдът е извършил преценка на допустимостта на жалбата относно наличието на правен интерес от оспорването и при приетото от него, че липсва такъв, не е налице задължение на съда за произнасяне по искането за нищожност. При недопустимост на жалбата недопустимо е било и искането за спиране, поради което само на това основание съдът правилно е оставил без разглеждане и искането за спиране. Оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото не нарушава правото на достъп до съд, както се твърди в частната жалба. Съдът е разгледал жалбата и тъй като е преценил, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването е прекратил производството по делото. Правото на достъп до съд е упражнено. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение