Определение № 7095 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 407 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на М. М. М. срещу разпореждане № 651 от 10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 523/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на Община Свищов. Претендира се отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и се прави искане за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20264150400058/2026 г. Ответникът по частната жалба – Община Свищов, чрез процесуалните си представители адв. Шопов и адв. Янков, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното разпореждане Административен съд – Велико Търново е разпоредил, във връзка с подадена молба вх. № 900/09.02.2026 г. от главния архитект на Община Свищов, да се издаде изпълнителен лист в полза на Община Свищов срещу М. М. за: присъдените с влязло в сила на 01.11.2024 г. решение № 1218/02.04.2024 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 523/2023 г., съдебно-деловодни разноски в размер на 1 900 лева; присъдените 1 500 лева съдебни разноски, съгласно решение № 11747/01.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6719/2024 г. по описа на Върховен административен съд; присъдените с решение № 3618/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 698/2025 г. по описа на Върховен административен, съдебни разноски в размер на 1 500 лева. Така постановеното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК регламентира, че влязлото в сила решение подлежи на принудително изпълнение. В случая с влязло в сила решение № 1218/02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 523/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, частният жалбоподател е осъден да заплати на Община Свищов сумата в размер на 1 900 лева /971.45 евро/, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице и реално изплатено адвокатско възнаграждение. Следователно актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу М. М.. По същия начин и с решение № 11747/01.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6719/2024 г. по описа на Върховен административен съд, както и с решение № 3618/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 698/2025 г. по описа на Върховен административен, са били присъдени в полза на Община Свищов съдебни разноски в размер на по 1 500 лева /766.94 евро/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Решенията на Върховния административен съд са окончателни и са влезли в сила на датата на постановяването им. Същите също така представляват изпълнително основание и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Предвид на изложеното оспореното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на Община Свищов е правилно и постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. Направеното в частната жалба особено искане за спиране на образуваното от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Свищов изпълнително производство по изпълнително дело № 20264150400058/2026 г. е недопустимо и като такова следва да остави без разглеждане, поради неподсъдността му пред Върховния административен съд. Съгласно чл. 436, ал. 1 и чл. 432, т. 1, във вр. с чл. 438 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, респ. исканията за спиране, се подават до окръжния съд по мястото на изпълнение. Предвид изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна – Община Свищов, се явява основателно, като частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 300 евро, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.06.2026 г., фактура № 0000003379/09.06.2026 г. и платежно нареждане от 10.06.2026 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,